Стражата се състоеше от „арийци“ с ниски чела, грамадни колоси с ограничени умствени възможности, напълно лишени от чувство за хумор. Те самите държаха под заповедите си отряд негри, облечени в защитно облекло и каски, купени на разпродажба от американската армия някъде по света. Както и техните събратя по цвят пазачите бяха подписали също четиригодишен договор с дирекцията на мината. По този начин се оказваха свързани до смъртта си с управниците. В замяна на това Ерик Мортед, директорът на „Васенаарс Консолидейтид“, бе в състояние да уволни още при първото провинение чиновниците си. Освен с военния си вид черните пазачи се отличаваха от миньорите по зъбите, които те поддържаха наточени добре по подобие на Симба — лъва на джунглата — техния бог.
Някои работници спяха на територията на лагера. Други, които имаха семейства, можеха два пъти в седмицата да се прибират у дома си в предградията на Шукуду. Всъщност те преминаваха от един лагер в друг. Апартейдът беше стриктен. Черните живееха в гето, откъдето им бе забранено да излизат и да ходят в града. Ако някоя черна жена влезеше в сексуални връзки с бял и беше заловена, тя се осъждаше на сто удара с тояга и една година затвор. Що се касаеше до белия мъж, изложен на всеобщото презрение, той трябваше да заплати петстотин долара глоба и да прекара под карантина 30 дни в местната болница, където биваше подлаган на немислими прегледи и изследвания. Негрите, както е известно, са носители на всички видове венерически болести — какво от това, че те са им били донесени от белите! След като вечерта се спуснеше над Шукуду, неговите благородни граждани се напиваха в клубовете си с бира, облечени в безупречните си кремави костюми. За да отидат на кино — предната седмица бяха прожектирали „Доктор Живаго“ — всички обличаха смокинги. Всеки негър, заловен на улицата след полицейския час, биваше затварян незабавно и получаваше допълнителна порция жесток бой с пръчки.
Хулио беше ходил в града един или два пъти. Обстановката там го беше отчаяла. В баровете му бяха сервирали неохотно, показвайки му, че мястото му не е тук, а зад телените мрежи, с негрите. Той се беше върнал обратно, без да съжалява. Въздухът тук беше по-чист, камионът с проститутките идваше веднъж седмично, а писмата на Мануела му повдигаха духа.
— Какво държиш в ръката си? — попита го пазачът.
— Писмо — отвърна Хулио.
— Покажи го…
— Но ти не знаеш да четеш!
— Дай го!
Пазачът го смачка в ръката си, после му го подаде:
— Добре, изчезвай сега!
Единственият близък на Хулио беше Мануела. Майка му, напълно вдетинила се, беше настанена в клиника за душевноболни в околностите на Албуфейра. Той плащаше пансиона на старата всеки месец, макар че при последното му посещение в Португалия преди два месеца тя не можа да го познае. Сега Хулио беше утешаван и окуражаван от Мануела, която се безпокоеше за него. Той можеше да цитира наизуст цели пасажи от писмата й: „Не знаех, че работата ти е толкова опасна! Моля те, остави я!“. Последната дума беше подчертана два пъти. „Върни се, Хулио — казваше по-нататък в писмото си Мануела. — Ще останем още година-две в Цюрих… Господарката ми ще ти намери работа, която е по-спокойна…“ В Швейцария той беше работил като шофьор на богаташи, но носенето на ливрея и фуражка го дразнеше. Малката обява в „Суис“ гласеше, че в Ботсуана могат да се изкарват по 400 долара седмично! Мануела пишеше още: „Ще се върнем в Албуфейра. Като обединим усилията си, ще можем да купим нашето магазинче…“
Как бяха мечтали за този магазин! Нещо като смесен магазин, в който щяха да се продават както тютюн и цигари, така и произведения на сладкарското и галантерийното изкуство. Ако успееше да поработи тук още година, това щеше да е вързано в кърпа. Икономиите им щяха да са достатъчни за първата вноска. След като вземеха останалото на кредит, естествено, печалбите нямаше да закъснеят. Отначало той трябваше да поиска отпуск, за да се ожени за Мануела, преди тя да роди детето. Само още пет месеца! За нещастие слуховете в лагера относно затварянето на мината се разпространяваха бързо. Причината беше недостатъчната безопасност. За три месеца Хулио беше преброил шест мъртви негри.