Като опитен и дискретен служещ той се отдалечи в един от ъглите, давайки възможност на пришълците да се преклонят пред мъртвешките останки. Разлиствайки регистъра, който след посещението трябваше да бъде подписан, човекът се запита дали неговото тяло след смъртта му щеше да бъде обект на толкова манифестации, колкото този крак. Като честен служител той достигна до негативен отговор и това го натъжи.
Габелоти направи царствен знак на Карло Бадалето. Преди да заеме лейтенантска длъжност, последният бе прекарал дълго време на служба при Дженко. Ако някой бе в състояние да идентифицира тази синкава плът, това можеше да бъде само той. Бадалето се наведе над чекмеджето с израз на отвращение. После със съжаление демонстрира неведението си чрез вдигане на рамене.
Дон Еторе му беше наложил това изпитание и Карло не желаеше да го разочарова. Но как можеше Габелоти да допусне, че Дженко Волпоне ще показва крака си на него, Бадалето, който беше започнал кариерата си като обикновен „командос“. А защо ли пък трябваше да го прави?
След една умерена пауза дон Еторе изпръхтя като кон. Без да се двоуми, той подписа регистъра, който му подаде чиновникът.
— Нашият нещастен роднина беше известен човек. Предполагам, че голям брой наши приятели са се преклонили пред него…
— Няколко… — предпазливо каза човекът от моргата.
Габелоти поклати глава и се запъти към изхода, последван от целия си екип: в Цюрих той беше толкова напреднал, колкото в Ню Йорк. Освен утвържденията на Итало нищо не доказваше, че този крак е бил собственост на Дженко. Нито пък, че дон Волпоне действително е мъртъв. Възможно бе, докато той се прави тук на глупак, двамата Волпоне да са изчезнали с парите.
Дон Еторе вече беше на улицата, когато чиновникът го настигна.
— Господине…! Забравихте цветята си…
Габелоти вежливо му кимна с глава.
— Сложете ги в багажника.
Качвайки се в мерцедеса, той процеди през зъби:
— Ако Волпоне се е опитал да ме изиграе, лично аз ще ги занеса на гроба му.
19.
Беше ужасно трудно да се произнесат тези думи, тъй като това касаеше всички присъстващи. Но Мелвин Бост нямаше къде да отстъпва. Любопитните търсещи очи на високопоставените акционери от фирмата бяха вперени в него. Той се изкашля, размаха високо телекса, който току-що бе получил, и каза:
— Лоша новина. Ще ви прочета какво получих току-що от нашия президент.
Той сложи очилата си и разгъна хартията, чието съдържание знаеше наизуст.
— Адресирано до Мелвин Бост, генерален директор на КМК, и тъй нататък…
„Да се предупредят незабавно с всички възможни средства собствениците на «Бюти гоуст П9» относно недостатъка в кормилното стебло — има опасност за живота им — дефектната част ще бъде заменена на разноски на компанията.
Сред гробно мълчание Мелвин Бост постави на масата телекса така, сякаш хартията тежеше цял тон. Нечий глас се обади:
— Това е самоубийство! Ако направим това, сме свършени! Има повече от 400 000 коли в движение! Всяка проверка ще ни струва 300 долара, включително частите и работната ръка! Направете сметка!
— Вие ни бяхте казали — започна директорът на изследователския отдел, — че президентът е готов да поеме известен риск. Всички знаем какъв е отговорът на ординатора.
— Ние сами ще предизвикаме фалита си — намеси се административният директор. — Никоя фирма не може да преживее подобно кръвопускане! Това е самопотопяване!
Мелвин Бост наведе глава пред тези атаки. Той искаше да спести това, което беше научил преди десет минути по телефона от Гарнхайм — дясната ръка на Клопе в Трейд Цюрих Банк. Все пак нямаше право да им остави никакви илюзии. Мелвин Бост вдигна ръка:
— Господа! Господа!… Когато се срещнах преди шест дни в Цюрих с президента, той не искаше да поеме никакъв риск, що се касае до човешки живот. За да го убедя, за да го накарам да се съгласи, аз му предложих следния компромис: ако никакъв инцидент не се случи в идните три месеца, ще оставим всичко така, както си е…
— Е, и? Станал ли е друг инцидент?
— Когато президентът ни изпрати този телекс, нямаше никакъв инцидент. Това доказва, че той е променил намерението си. Щях да го моля, да го убеждавам да промени решението си… За нещастие сега това е невъзможно. Преди няколко минути научих за нова, голяма неприятност. За девети път кормилното стебло на една бюти гоуст се е скъсало.