— Къде?
— В Цюрих.
— Катастрофата сериозна ли е?
— Със смъртен изход. Зад волана на нашата кола е била собствената дъщеря на Омер Клопе.
— Всички са тук.
— Всички?
— Габелоти пристигна с генералния си щаб в пълен състав.
— Кого видя?
— Кармине Кримело и Анджело Барба — двамата консилиере… Томас Мерта — сотокапото, и тримата капорежими: Карло Бадалето, Симоне Феро и Франки Сабатини. Освен това някакъв тип, когото не познавам. Той ги чакаше на летището с две коли с шофьори. Отгатнете къде са в този момент?
— Не обичам гатанките.
— В моргата. С букети цветя.
— Благодаря ти. Прибирай се.
Това бяха думите, които си размениха Моше Юделман и Фолко Мори. Моше незабавно реагира, позвънявайки в Ню Йорк на Пицу.
— Виторио? Вземи със себе си Алдо, Висенте, Джозеф и излитайте незабавно! Вземете първия самолет! Бързай! Знаеш ли къде да ме намериш?
След положителния отговор на Пицу той затвори. С Виторио Пицу, Алдо Амалфи и Джозеф Дото равновесието между фамилията Волпоне и фамилията Габелоти щеше да бъде възстановено. Оставаше да се узнае защо дон Еторе беше взел със себе си своя екзекуторски екип. Слушайки обясненията на Фолко, Юделман незабавно бе разбрал, че посещението в моргата с цветя и преклонението пред останките на Дженко е само залог за мир, предоставен на Итало от Габелоти. Това означаваше, че щом дон Еторе подава ръка за мир на човек, когото смята за кръгла нула, значи не е готов за война. Значи по този въпрос Моше можеше да бъде спокоен. Както Итало, така и Габелоти не притежаваше номера на сметката. Защо? Отговорът беше един. Мортимър О’Брайън беше излъгал своя дон в Насау, давайки му фалшив номер. Сега само един човек можеше да оправи положението: банкерът. За нещастие след агресията на Итало беше съвсем невероятно той да им поднесе на табла номера на сметката.
За момента Юделман трябваше да неутрализира решенията, взети от Итало в негово отсъствие.
— Итало, току-що научих нещо неприятно… Обади се Фолко. Габелоти е в Цюрих. Той не е сам. С една дузина хора около себе си.
— Какво чакаш, та не телефонираш на Виторио и да му кажеш да пристигне с Джозеф, Алдо и Висенте!
— Мислиш ли, че е необходимо?
— Искаш да бъдем петима срещу една дузина?
— Много добре, ще го повикам.
— Кой е с Габелоти?
— Кримело, Барба, Феро, Сабатини, Бадалето и Мерта. Плюс двама-трима непознати за нас, които ги чакаха на летището. Но недей да бързаш, Итало! Габелоти иска твоята подкрепа. Първата му грижа е била да се преклони в моргата пред Дженко.
— Той го е убил!
— Не той, а О’Брайън! Сега не ми пречи да действам и да подготвя терена…
Оставаше най-деликатната задача за Моше: да подготви терена за срещата на високо равнище. Никой от двамата нямаше да се съгласи да отиде при другия. Въпрос на престиж! Срещата трябваше да стане на неутрален терен, за предпочитане на четири очи, без свидетели. Със свойствения си финес Моше усещаше, че срещата между двамата ще бъде по-продуктивна, ако никой от тях не е принуден да държи сметка за присъствието на хората си. В случай че Итало допуснеше някаква грешка, по-късно Моше щеше да я поправи.
— Защо нямаш настроение, Пиетро?
Белинцона беше седнал зад волана, за да го откара до хотел „Комодоре“, където беше отседнала фамилията Габелоти. По време на пътуването той не беше отворил уста.
— Има ли нещо, което да те безпокои?
— Мен ли?… Не, не… Нищо…
Пиетро се съсредоточи в карането. Моше го познаваше отдавна: солиден, безмилостен, верен до смърт. Итало бегло му беше обяснил, че двамата с Ландо са били измамени от някакви триметрови негри, проваляйки по този начин задачата, която имаха да изпълняват с Инес, приятелката на Клопе. Това беше достатъчно, за да бъде засегната професионалната гордост на Пиетро, с която беше прочут сред хората от Синдиката. Моше хвърли поглед на мълчаливия колос. Върху биволския врат гранитното лице имаше измъчен и нещастен вид. Юделман беше още повече изненадан, тъй като знаеше, че Пиетро никога не мисли. Той пиеше, ядеше, хъркаше като животно, лишен напълно от душевно безпокойство. Щом като шефовете му дадяха заповед, това беше достатъчно, за да бъде щастлив.
Колата заобиколи цветния масив и спря пред хотела.
— Почакай ме тук — нареди Моше.