— Досега не ми се виждаш разговорлив — подхвана отново дон Еторе, — може би си шокиран, че ти говоря на „ти“? Трябва да знаеш, че това от моя страна е израз на доверие и дружба. Ако ти ме уважаваш, колкото аз уважавах брат ти, моля те, обръщай се към мен на „ти“! Моля те да вярваш в искреността на думите ми. Знам, че си малко недоверчив. Не, не! Не отричай, тъй като няма да ти повярвам! Преди да се преценяват, хората трябва да се опознаят. Ние сме пълноценни съдружници в едно дело, което засяга и двама ни. След известно време ти ще станеш капо на фамилия…
— Аз съм капо.
Втори водопад от смях с бащински тон.
— Ах, Итало, Итало… Дженко чудесно те беше описал. Импулсивен, но с добро сърце… Забележи, да бъдеш „дон“, това е пост, който не се дава, той трябва да се заслужи.
— Този пост се взима — каза, без да повиши глас, Итало.
— Напълно си прав, този пост се взима и аз съм сигурен, че с теб кланът Волпоне ще бъде в добри ръце. Сега нека поговорим сериозно… Мислил ли си на какво се дължи моето идване в Цюрих? Моят съветник Мортимър О’Брайън изчезна. Твоят нещастен брат загина. И аз не мога да оставя нашият общ капитал да лежи в някаква банка. От уважение към теб не пожелах да предприема нищо, без да те предупредя. Ето, питам те: имаш ли нещо против да изтегля нашите пари от Трейд Цюрих Банк, за да ги вложа в кръга, който бяхме предвидили с дон Дженко?
Макар че беше нащрек, Волпоне не успя да се сдържи да го погледне бързо.
— Ти май си изненадан? — учуди се Габелоти. — Не си ли съгласен с това?
— Напротив! Говорихте ли вече с банкера?
Дон Еторе насочи към него пръста си с шеговита заплаха.
— Итало! Итало!… Ти ме отчайваш… Защо не ми говориш на „ти“?
— Говори ли с него?
— Ще потърся това, което ни принадлежи, в началото на днешния следобед.
Волпоне не можа да се сдържи да не постави въпроса, който му пареше на езика — въпреки че знаеше колко глупаво щеше да прозвучи той.
— Знаете ли номера на сметката?
Габелоти сякаш се засегна и му отправи поглед, пълен с недоверие.
— Но, Итало, ако аз го нямах, кой друг би могъл да го има? Аз знам много добре, че за да услужиш на всички, ти си посетил банката, решен да ускориш това, което брат ти не можа да довърши. Много добре разбирам смисъла на този жест, направен в момент на емоции… естествено, би трябвало да ме предупредиш. Щях да ти кажа това, което впоследствие ти сам си открил: швейцарските банки са по-добре пазени от Форт Нокс. Без да считаме това, че бих могъл да се засегна и зле да изтълкувам спонтанността на твоето начинание. А за да бъда съвсем чистосърдечен, бих могъл да помисля, че се месиш в нещо, което не те засяга, или да отидем по-далеч, че твоята тъга те принуждава към този акт на лудост… Постави се на мое място…
— Постави се ти на моето място! — прекъсна го грубо Волпоне. — Брат ми е убит и в същия момент сякаш по волята на случая съветникът, който е поставен под твоите заповеди, изчезва!
— Откъде знаеш?
— Ти сам ми го каза!
— Това е така, аз ти го казах. Но когато ти си отишъл за пръв път в банката, не си знаел това.
— Не търси под вола теле! — изръмжа Волпоне. — Всички от Синдиката знаят, че твоят лайнарски съветник се е опитал да играе за своя сметка!
Дълбоките очи на Габелоти незабавно се превърнаха в две безмилостно горящи отверстия. Малко оставаше инстинктът му да го подтикне да направи жест към Томас Мерта да измъкне артилерията си. На тази дистанция Томас спокойно пробиваше карта за игра. Той с труд успя да запази контрол над себе си. Изпухтя като делфин и затвори очи, спомняйки си навреме, че Волпоне има право, този боклук О’Брайън действително го беше предал. Разбира се, това не трябваше да се знае от Итало поне засега… За да може да накара този малък глупак да вземе обратно думите си, само за това удоволствие, той нямаше право да обрече на неуспех една толкова капитална операция. Еторе изчака търпеливо пулсът му да стане нормален, после се наведе, откъсна златисто цвете и го поднесе към ноздрите си: то нямаше никакъв мирис. Той премаза стръкчето и короната му между пръстите си.
— Слушай ме добре, Итало, тъй като аз два пъти не повтарям едно и също нещо. Ако искаш дълго време да останеш наследник на дон Дженко, не дръж никога такъв неприличен език. Заради паметта на твоя брат това сега е само съвет на един по-възрастен човек. Ако ти го разбереш, както бих искал да бъде, аз съм готов да изтрия недоразуменията и да премахна препятствията, които биха могли да възникнат между нашите две фамилии. Мисля, че ти правя разумно предложение, тъй като, виждаш ли, главното днес е да доживееш до старини…