В мивката оръдието на убийството беше изчезнало напълно. Твърдият лед се беше превърнал във вода, която изтичаше през канала. Пиетро погледна за последен път своето произведение. Картината беше задоволителна. Беше очевидно, че Ландо се е пребил, опитвайки се да достигне до хляба. Глупава смърт…
Белинцона отвори кухненската врата. Всичко беше станало за три минути. Навън цареше същата тишина. С вълчи стъпки той се намъкна в хола, където дебелият мокет заглуши всичко. Стълбищната клетка го запазваше от погледа на Фолко, който продължаваше да стои на стража пред стаята на Итало. Когато Пиетро седна в най-отдалечения от кухнята ъгъл и разгъна пред себе си някакъв вестник, се обади:
— Ей, Фолко!
Фолко Мори показа главата си над перилото.
— Кажи…
— Мислиш ли, че тази щуротия ще излезе вярна?
— Какво?
Пиетро посочи вестника:
— Казват, че са успели да съживят семена, стари най-малко две хиляди години!
— Семена от какво?
Преди Пиетро да му отговори, от кухнята долетя страшен трясък. Той незабавно се изправи.
— Какво беше това? — Фолко измъкна оръжието си.
— Не мърдай! Ще отида да видя.
Със своя валтер ПП Пиетро прекоси хола и Фолко го чу да казва:
— По дяволите! Не може да бъде!
Фолко се спусна по стълбата и се присъедини към Пиетро, който изненадано гледаше от вратата на кухнята.
Орландо Барето лежеше плувнал в кръв, с лице към земята, с разпилени по нея парчета от купчината чинии, счупени при падането. Фолко се приближи и обърна по лице тялото на Ландо. После залепи ухо на гърдите му и повдигайки глава, погледна към Пиетро стреснат:
— Каква глупост! Той е мъртъв!
Когато гробарите се готвеха да заковат капака на ковчега, организаторът на погребалното бюро ги спря с жест и се приближи до Химене.
— Мадам, желаете ли да я погледнете за последен път?
Химене избухна в ридания и се хвърли в прегръдките на Омер, който трескаво я притисна към себе си, галейки я по косите. Над главата й той кимна на организатора. Незабавно прозвуча ужасната песен на чуковете. Заляна в сълзи, трескаво заловена за съпруга си, като човешка развалина, Химене стисна юмруци и ги захапа до кръв. Омер я помъкна през коридорите към нейната стая, почти борейки се с нея. Той успя да я накара да седне на леглото.
— Кураж…
Клопе беше прав пред нея, също с разплакани очи. Тя отчаяно го хвана през коленете.
— Кажи ми, че това не е истина! Кажи ми!
— Кураж — повтори той. — Господ няма да ни изостави!…
— Той ни е изоставил! — изстена Химене. — Ние сме изоставени!…
Омер свали изпотените си очила и ги избърса с пръсти. Долу на улицата бяха застинали в очакване десетки автомобили. Беше време покритата с цветя катафалка да потегли.
— Ела — подкани я той. — Време е да изпием горчивата чаша до дъно.
Помогна й да се изправи. Тя се подпря на рамото му, криейки лицето си в него. Омер внезапно застина: през коридора минаваха четирима мъже в черно, носещи ковчега с тялото на Ренате. Подпряна на стената, също в черно, Мануела хълцаше безутешно. Тя се приближи до Химене и я подкрепи, помагайки по този начин на Клопе. Те бавно слязоха по посипаните с цветя стълби.
Ренате беше получила повече цветя в деня на смъртта си, отколкото на сватбата.
Когато излязоха на улицата, черна от насъбралите се хора, голямата камбана на Гросмюнстер заби тъжно и величествено.
Най-добрата приятелка на Химене, Хелен Маркулис, се спусна към нея и я прегърна.
Омер пусна ръцете на съпругата си и едва сега забеляза лейтенант Блеш.
— Потресен съм, господине. Приемете искрените ми съболезнования.
Омер се поклони и поиска да мине.
— Господин Клопе…
Банкерът го погледна с лишено от изражение лице.
— Господин Клопе, знам, че моментът не е подходящ — започна да говори полицаят с нисък и приглушен глас, — знам…
— Не — каза Клопе.
— Въпреки това трябва да знаете… Никога не бих си позволил, но случаят е спешен… Не сте ли получавали някакви заплашителни писма, господин Клопе?
Гробарите качваха ковчега в катафалката. Омер различи в тълпата масивния силует на Уте Хайнц. До нея както обикновено стоеше Йозеф Хайнц, сложил черни очила. Инстинктивно банкерът потърси с поглед Курт, но не го видя.
— Какви заплахи?
— В Цюрих започнаха да стават странни неща, които може би са свързани със смъртта на нашата незабравима Ренате… Аз разследвам… Не са ли ви заплашвали?