Той вече беше унищожен. Смъртта на Ренате, реалността на нейната гибел се промъкваха бавно в душата му. Да бъде разорен — ако това беше възможно — не го засягаше никак. Единственото важно нещо сега беше да не отстъпва, да се държи достойно.
Клопе се върна и седна на желязното легло. Тялото му беше изправено, ръцете — поставени на коленете в поза, която беше привична за него. Омер чу нещо да се движи зад желязната врата на неговия затвор. После се чу звук от премествани гуми. Един ключ се превъртя в бравата. Първи влезе Еторе Габелоти, следван от Итало Волпоне, който заключи и сложи ключа в джоба си.
Омер не се помръдна. Габелоти го атакува пръв.
— Позволихме си, господин Клопе, да ви направим едно последно посещение, преди да са станали непоправими събития. Ще ви кажа съвсем искрено какво ще се случи след малко, за да помогна на вашето решение.
Съвсем побледнял, Волпоне седна на табуретката, с очи, вперени във варосаната стена. Той се стараеше да остане неподвижен, но десният му крак тропаше по пода раздразнено.
— Часът е единадесет, господин Клопе. След един час Трейд Цюрих Банк ще хвръкне във въздуха. В града имаме група командоси. Те ще подпалят всичко в нея. Нищо няма да остане от вашето здание, нищо! Да предположим, че този инцидент няма да помогне за вземане на най-доброто решение от ваша страна, утре сутринта ще отвлечем вашата жена. Няма да показвам лош вкус, показвайки ви какво я очаква, преди да намери облекчение в смъртта. Но ако само можехте да допуснете, господин Клопе, вие бихте се проклинали, че сте позволили подобен ужас. Веднага след като я отвлечем, ние ще я изтезаваме и ще подпалим вашата къща. После ще ви предадем в ръцете на жестоки хора, които ще ви накарат да говорите. Вие сте разумен човек, господин Клопе, вие сте християнин. Известно ви е, че не блъфираме. Затова, умолявам ви, размислете добре. Има още време! Дайте ни това, което ни принадлежи, давам ви думата си, че веднага ще ви освободим. Достатъчно сте осведомен, за да знаете с кого имате работа. Ние винаги отиваме докрай в нашите действия. Аз ви поздравявам за смелостта, която проявихте досега, но всичко има граници. Вашата упоритост се превръща в престъпление. Не сте само вие в играта, в нея е и съпругата ви!
Габелоти млъкна. Върху бетонния под крака на Волпоне продължи своята сарабанда все по-нервно и по-нервно. Дон Еторе се насили да изобрази окуражаваща усмивка.
— Ние имаме нещо общо, господин Клопе. Чували ли сте за така наречената „омерта“? Това е законът на мълчанието. Ние го спазваме толкова стриктно, колкото и вие. Разликата е тази, че нашите мотиви са благородни, тъй като касаят нашата чест. Във вашия случай не става въпрос за чест, а за пари. Освен всичко друго тези пари ни принадлежат, господин Клопе. Тогава, питам ви, защо е всичко това? Искате ли да освободите нашите пари?
Кракът на Волпоне внезапно спря да барабани. В бедно обзаведената стая, сред настъпилата тишина се чуваше само астматичното дишане на Габелоти. Тогава Омер Клопе бавно обърна глава и внимателно погледна дон Еторе. Този дебел човек беше опитал всички преимущества на убеждението, викайки на помощ човешките чувства, интелигентността и здравия смисъл. Но зад този параван от думи се криеше една цел: да заграбиш фондове, за които нищо не доказваше, че са твоя собственост. А най-важното беше изразът на лицето му. Под добродушната маска на този човек се криеше жестокост, пълно отсъствие на милосърдие и нещо ледено, което напомняше на банкера очите на дивите зверове. За да достигне до сегашното си положение, този човек беше убивал, изтезавал и унижавал.
През тези няколко секунди, когато погледите им се кръстосаха, Габелоти трескаво се надяваше, че е спечелил, че банкерът ще проговори. Стори му се дори, че вижда как устните му се разтварят. Само че той никога не разбра какво Клопе искаше да каже.
Итало скочи и се хвърли към Клопе.
— Ти ще говориш, мръснико! Ще те накарам да проговориш!
Клопе с нищо не опита да се защити. Той падна на леглото под тежестта на Итало, който го стискаше за гърлото. За момент го посети надеждата, че ще умре, но Габелоти хвана Волпоне през талията, повдигна го и влагайки всичките си сили, го задържа.
— Итало! Итало!
— Млъквай! — с пяна на устата изкрещя Итало.
Той се освободи с ловкостта на хищник и измъкна пистолета си, насочвайки го към Еторе. Лицето на Габелоти изрази смущение, предназначено за Клопе.