— Ще бъдем в млекозавода след пет минути — спокойно каза шофьорът.
Само един поглед бе достатъчен на лейтенант Блеш, за да оцени катастрофата. По средата на улицата гореше полицейски автобус и униформени полицаи се мъчеха да го угасят с пожарогасители, докато други трима полицаи се бяха навели над две неподвижни фигури на земята. Той удари спирачки пред пламтящия автобус и скочи от своя опел.
— Вие!
Единият от полицаите се обърна.
— Аз съм лейтенант Блеш. Докладвайте!
— Двама души са тежко ранени от гранати, лейтенант!
— Това после! — прекъсна го Блеш. — Къде са тези мръсници?
— Погледнете! — Полицаят посочи началото на стълбата, по която изчезваше последната кола на командосите.
Блеш го избута към каросерията на опела и се вмъкна зад волана. Агентът скочи до него. Блеш даде заден ход, после вмъкна опела в невероятното разстояние, оставащо между автобуса и стената.
— Как се казвате? — попита лейтенантът агента, докато амортисьорите на опела скърцаха по наклона на стълбата.
— Шиндлер… лейтенант — заекна полицаят, ужасен от начина, по който се спускаха по стъпалата.
— Вземете радиото! Повикване до всички патрулни коли и до Централния комисариат.
Шиндлер послушно повтори в долепения до устата му микрофон предаваните заповеди.
— Викам всички полицейски коли… Викам Централния комисариат.
— Говори Блеш.
— Говори Централният комисариат — обади се дрезгав глас.
— Дръжте този дяволски микрофон пред устата ми! — скара се Блеш.
Шиндлер протегна микрофона.
— Атентат срещу Трейд Цюрих Банк. Стойте на подслушване и насочете подкрепленията по посочвания от мен маршрут.
— Разбрано, лейтенант.
— Колко автомобила успяха да избягат — попита лейтенантът.
— Няколко… доста… не знам, лейтенант.
— Кретен. Колко души?
— Десет… Двадесет…
— Кретен!
— Извинете, лейтенант — обади се гласът от репродуктора.
— Не говоря на вас! — почервеня Блеш. — Стойте си там… Виждам един! Шиндлер, за бога! Микрофонът! Намирам се на Музеумщрасе… Минавам пред Хауптбанхоф…
— Имат огнепръскачки — каза Шиндлер.
— Прекосявам Лиматщрасе! — изграчи в микрофона Блеш. — Преследваната кола… БМВ… черно… или тъмносиньо…
— Подкрепленията са предупредени, лейтенант.
— Три? Двадесет? Сто? Хайде, Шиндлер, събудете се, по дяволите! Колко коли бяха?
— Пет или шест…
— Отлично! Беемвето ще ни заведе при другите.
Той загаси фаровете и леко намали скоростта, за да не бъдат забелязани от пасажерите на преследвания автомобил.
— Въоръжен ли сте, Шиндлер?
— Да.
— Да, лейтенант! — кресна Блеш. — Муниции?
— Дванадесет куршума, лейтенант.
Беемвето достигна до Лиматплац и зави надясно.
— Шиндлер! Микрофонът! Преследваната кола поема по посока на Корнхаусщрасе… Та, казвате, гранати, а?
— Да, лейтенант… и една огнехвъргачка.
— Мръсници! Мръсници! Микрофонът! Влизам в Шафхойзерщрасе.
— Разбрано, лейтенант. Четири автобуса са по следите ви с двадесет и четири души на борда.
— Въоръжение?
— Карабини „Маузер“ и автомати „Стен“.
— Завивам по Хиршвиесен.
— Разбрано. Предавам съобщението.
— Разказвайте, Шиндлер.
— Когато пристигнахме, банката гореше. Бандитите се изнизваха и ни обстреляха с огнехвъргачката.
— А какво правехте през това време? Играехте на топчета?
— Засегнахме един от тях, лейтенант.
— Влизам във Винтертурерщрасе. Основна посока североизток. Швамендинген.
Пет минути по-късно беемвето летеше по пътя за Басердорф. При един ляв завой Блеш я загуби от поглед. Когато на свой ред премина завоя, той се намери на частен път, който водеше към група сгради, заобиколени с високи стени. Автомобилът пред тях сякаш се стопи, погълнат от стената. Блеш намали, вмъкна се в една горичка от дясната страна и спря под прикритието на няколко млади дръвчета.
— Хванахме ги, Шиндлер! Каква е тая идиотска фабрика?
— „Суис Милк енд Бътър“, лейтенант. Тук също правят сирене. Снаха ми работеше някога в нея.