— Енцо! Пази го! Чакай заповедите ми!
Итало, вбесен от неуспеха, не беше отворил уста по време на пътуването им към Цуг, към платото, където ги очакваше Амедео Моробия, пилотът на МД-315, и Джанкарло Фереро, неговият радиомеханик.
В тъмнината се чу приглушен глас:
— Моше?
— Тук съм! — обади се Юделман.
— Колко сте? — попита Моробия.
— Седем.
— Окей. Качвайте се.
Отмествайки косо лъча на фенерчето си, Моробия освети с него люка на апарата. Дон Еторе се стъписа пред вида на петната ръжда, покриващи корпуса на летящата развалина, успявайки да прочете надписа: „Авиоучилище“.
Волпоне, Юделман, Барба и Мори се вмъкнаха във вътрешността му. Кримело усети драмата, която изживяваше Габелоти, и дискретно го побутна.
— Къде е пистата? — попита с треперещ глас Габелоти.
— Качете се, падроне, качете се — подкани го с почит в гласа Кармине.
Пиетро Белинцона, застанал неподвижно в подножието на стълбата, чакаше да се решат най-после да влязат.
— Забравих да предупредя доктор Мелън! Трябва да се върна…
— Дон Еторе… — настоя Кримело.
Главата на Джанкарло Фереро се показа.
— Моля ви, побързайте!
Кармине дискретно потупа по рамото Белинцона. Пиетро разбра намека. Той побутна дон Еторе напред, подпомогнат от съветника му. Фереро, който бързо се ориентира в обстановката, го хвана за ръката и го вмъкна вътре.
— Оттук. Тука…
Той го поведе покрай стените и го накара да седне.
— Явно е, че сте свикнали с първата класа на 747 — каза той, смеейки се. — Времената се менят…
Фереро закопча ремъка около кръста на Еторе.
— Не се безпокойте. „Това“ лети! След по-малко от час сте в Милано. Там ви чака другият самолет, боинг. Нает е за вас. Отлитането е веднага след като пристигнете.
Фереро се върна към външния люк, затвори го и блокира лостовете му.
— Амедео! Андиамо!
В ушите им нахлу страхотният шум на пуснатия двигател. Габелоти се затвори в себе си, ужасен, викайки на помощ всичките си сили, за да не започне да крещи от промъкващия се в него силен страх. Той заби яростно нокти в бедрата си. Самолетът затрепери с целия си корпус и се обърна, за да застане с лице към вятъра. Докато машината се ускоряваше, в абсолютната тъмнина никой не произнесе нито дума. После колелата напуснаха поляната и желязната птица отлетя тежко в посока югозапад.
23.
За първи път, откакто брадата му беше поникнала, Фриц Блеш не се обръсна в осем часа сутринта. Всъщност той дори не беше лягал. След щурма на „Суис Милк енд Бътър“ трябваше да се заеме с ранените. Всички бяха евакуирани в цюрихската кантонална болница. Мъртвите бяха откарани в моргата. Двама инспектори с голямо бъдеще, Ханс Брегенц и Паул Романсхорн, бяха разкъсани от експлозията на една граната на Щампфенбахщрасе. Двама униформени полицаи бяха получили изгаряния трета степен. В млекозавода имаше трима ранени от куршуми и трима мъртви, между които агент Шиндлер, чиято смелост го беше накарала да се изкачи до покрива, за да пресече пътя на бегълците. Главата на Шиндлер беше раздробена от куршум дум-дум, изстрелян от един херщал.
Що се касае до обсадените, девет от тях бяха убити. В джобовете им нямаше никакъв документ за самоличност. Други трима бяха заловени живи поради тежките наранявания. Единият беше с разбит таз, санитарите незабавно го включиха в система за преливане на кръв, вторият имаше два куршума в гърдите. Докторите от болницата бяха отказали на Блеш правото да ги разпитва, докато не излязат от критичното състояние. Но и да ги разпиташе, щеше да бъде толкова безрезултатно, колкото безплодни се оказаха преградите, поставени по пътищата, с цел да бъдат заловени останалите бегълци. Най-леко раненият бандит също нямаше документи за самоличност. Въпреки куршума, който го беше засегнал в бедрото, Блеш беше изискал от докторите да му го докарат след превръзката. Въпреки хитростите, заплахите и изблиците на ярост лейтенантът не беше успял да изтръгне от него нито дума. Сякаш този тип беше пристигнал от някаква далечна планета.