— Причини ми болка! — укори го тя.
— Как се казваш?
— Ти си лош, няма да ти кажа!
— Много важно! Хайде, мръснице, започвай! Заеми се с мен!
Тя се обърна по гръб.
— Не е ли по-добре първо ти да се погрижиш за мен?
Телефонът иззвъня. Тя взе чашата му и я поднесе към устните си.
— Комисариатът на Шесто авеню?… Как мога да знам. Вие сте поръчали на жена ми да се свържа с вас! — Той се прегърби леко. — Итало Волпоне… да… добре…
Хвана момичето за врата и го привлече към себе си.
— Да… Волпоне… Какво?… Защо?…
Внезапно лицето му се сгърчи и мускулите на тялото се напрегнаха.
— К-какво казвате? — заекна Итало.
Още тридесет секунди слуша, после устните му заеха равна, твърда и бяла линия… Момичето вдигна глава и го погледна. Той я отстрани с крак.
— Изчезвай! — изсъска Волпоне, стискайки конвулсивно слушалката в ръка.
Тя не оцени момента:
— Ти нямаш право да ми говориш с този тон!
Плесницата прозвуча като изстрел. Ужасена, тя го погледна с пълни със сълзи и страх очи. Итало сграбчи пачка банкноти от нощното шкафче и я хвърли в лицето й.
— Изпарявай се! Давам ти двадесет секунди!
Тя се наведе, за да прибере банкнотите, и пред спектакъла, който се откри пред него, той съжали, че не бе успял да се възползва от услугите й. После каза:
— Взимам първия самолет!
Затвори телефона и се обърна към нея:
— Имам работа в банята, гледай, като свърша, да не те заварвам тук!
Щом като той се скри, тя преброи трескаво банкнотите, потърквайки бузата си, после се усмихна. На тази цена беше готова за още плесници. Три минути по-късно беше вън от стаята.
Итало повика телохранителите си, уточнявайки, че единият трябва да го чака в колата пред хотела, а другият да запази места в първия самолет за Ню Йорк.
После се свърза с адвоката си и му съобщи, че трябва да се яви в комисариата на Шесто авеню, където ще се срещнат. Нареди на секретаря си да открие незабавно Морти О’Брайън и да го доведе на летището. Въпреки че беше на върха на йерархията, недокосваем, Бебе беше запазил маниерите си на дребен престъпник. Той купуваше на висока цена високи личности от полицията, но видът на един регулировчик го хвърляше в пот, сякаш все още беше на четиринадесет години. В бързането Итало скъса връзката на обувката си и помисли с ужас за тази на Дженко, която полицаите претендираха, че са намерили, без да му кажат нито кога, нито къде. Брат му беше способен на всичко, но не и да загуби собствената си обувка!
3.
Морти О’Брайън придружи Заза до бара и я помоли да го почака. Той уточни, че ще излетят след четиридесет минути. На всички нейни въпроси относно посоката им Морти отговаряше с мълчание и мистериозни усмивки. По разтърсваното му от тикове лице тя усети, че е напрегнат до крайност, и не настоя повече, забивайки нос в чашата с шампанско, която й донесе някакъв потен келнер с такъв израз на лицето, сякаш това беше обикновена бира.
Морти се скри в тълпата на среща с предпоследното изпитание от необикновената игра на покер. Ако тази бъдеше преодоляна, щеше да остане последната — безследното му изчезване някъде из огромния свят. Сърцето му заби по-силно. На няколко пъти го блъскаха пътници, търсещи своя чартър, миришещи на алкохол. Той се загуби из различните гишета, после се върна обратно и разбра, че е минал покрай това, което бе търсил, без да го забележи — телефонната служба. Телефонистката успяваше да провежда многобройните разговори, без да престава да си прави маникюра.
— Госпожице, бих искал да ме свържете с Швейцария…
— Това в САЩ ли е?
— В Европа! Между Франция, Германия, Англия, Италия!
Тя му хвърли убийствен поглед:
— Номер?…
— 83-65-92 в Цюрих.
— Кабина номер три.
— Ще чакам ли много?
— Кабина номер три.
Той затвори плътно вратата, сякаш някой можеше да подслушва незапочнатия още разговор. Върху стените на кабината бяха надраскани порнографски изречения, политически лозунги и обещания за отмъщение. Носната му кърпа беше мокра, а ризата готова за изстискване. Всичко се беше залепило за тялото му. Той се питаше дали това е от горещината или от страх.
В началото неговият план беше само игра на мисълта. После за негово най-голямо учудване теорията му се беше превърнала в действие, без да си дава сметка, че той самият е завъртял колелото на машината. Запознанството му със Заза беше открило пред него неподозирани по размери преживявания, преди да бе разбрал напълно, че изпитва невероятно отвращение към жена си.