— Не можете ли да ме приемете по-късно?
— Банката е затворена до утре сутринта, осем и тридесет. Дори да имате веднага полет, не мога да ви приема извън работното време на моето учреждение.
— Но през нощта!… През нощта… Става въпрос за една минута, за един обикновен подпис! Позволете ми да настоя!
— Нощта, господине, не е за работа. Имам навик никога да не лягам след двадесет и три часа. Съжалявам.
— Ще бъда при вас утре сутринта — съгласи се О’Брайън с отчаяние в гласа.
— Още веднъж хиляди извинения. Чакам ви.
Омер Клопе положи слушалката, завладян внезапно от непреодолимото желание да си измие зъбите.
Влизайки в комисариата, носовете на тримата адвокати се наостриха. Миришеше на крака, пот, стари сандвичи и бира. Двамата негри полицаи сякаш не ги забелязваха. Единият чукаше с един пръст на стара пишеща машина, а другият, прав пред решетката на предварителния арест, с ръце зад гърба, смеейки се, слушаше псувните, с които го обсипваше затворената там проститутка. В дъното някакъв скитник преживяше изпитото вино, пуфтейки шумно.
— Моля ви!… — подхвърли презрително Джони Кайеф.
Той беше направил две крачки напред, докато неговите колеги, Хюберт Мърдл и Честър Хенли, придружаваха Итало Волпоне. Кайеф, Мърдл и Хенли бяха най-скъпите адвокати в Ню Йорк. Според клиента времето им се оценяваше между петстотин и хиляда долара на час. Разбира се, този ценоразпис не важеше за Синдиката, който им отпускаше годишно възнаграждение, достатъчно голямо, за да може всеки от тях да зареже работата си при най-малкия жест от негова страна.
— Да? — каза полицаят, без да вдига очи от машината.
— Имаме среща с капитан Къркпатрик — недоволно каза Джони Кайеф.
Полицаят явно нямаше намерение да се размърда.
— Ние? Кои ние?
Кайеф му пъхна картичката си под носа.
— Ето какво, старче, нямате ли намерение да се размърдате?
Негърът взе визитката, повъртя я между пръстите си, прочете текста и стана с неохота.
— Ще проверя.
Изчезна през вратата зад преградата. Когато се върна, каза на адвоката:
— Капитанът сега е много зает. Има среща. Моли ви да дойдете пак или да телефонирате.
— Как? Той безпокои моя клиент и не желае да ни приеме!
— Вашият клиент? Кой е вашият клиент?
— Господин Волпоне! — намеси се Хенли. — Итало Волпоне.
— Кой от вас двамата е Волпоне? — попита полицаят.
— Достатъчно! — изкрещя Кайеф. — Идете да предупредите шефа си!
Докато полицаят изчезна повторно, Кайеф повтори неколкократно думата „скандално“, незабавно подкрепен от колегите си.
— Капитанът ви очаква — подхвърли появилият се полицай, държейки отворена вратата.
Те го последваха по коридора и се намъкнаха в бюрото на Къркпатрик, както биковете се промъкват в арената.
Капитанът стана, за да ги посрещне.
— Съжалявам, господин адвокат. Не знаех, че придружавате господин Волпоне. Моят служител не е разбрал добре.
— Адвокат Хенли, адвокат Мърдл, господин Волпоне — сухо ги представи Кайеф.
— Седнете, господа.
— Благодарим, предпочитаме да останем прави — каза Хюберт Мърдл.
— Както обичате — каза Къркпатрик, прокарвайки пръсти през пламтящата си коса. — Господин Волпоне, мисля, че някакво нещастие се е случило с вашия брат. Биаска е категоричен. Обувката, която нашите швейцарски колеги са намерили върху този откъснат крак, принадлежи на вашия брат Дженко. Не се наемам да твърдя, че този крак е непременно негов. Мога ли да попитам… Бил ли е в последно време в Цюрих?
— Можем ли да видим обувката? — прекъсна го Кайеф.
— След малко. Бихте ли ми отговорили, господин Волпоне?
— Вижте — намеси се Хенли, — действително Дженко Волпоне е минал през Швейцария тези дни.
Очите на Къркпатрик останаха впити в Итало, чийто поглед блуждаеше, без да се спира на нито един предмет в стаята.
— Господин Волпоне? — настоя Къркпатрик, без да обръща внимание на апострофа на адвоката.
Итало прочисти гърлото си.
— Моят брат беше по работа в Швейцария.
— Не сте задължени да давате подробности — намеси се Мърдл.
— Покажете ми обувката — поиска Волпоне.
Къркпатрик отвори едно от чекмеджетата на бюрото си, разгъна някакъв пакет и подаде намиращата се там обувка на Итало.
— Възможно е тази обувка да принадлежи на брат ми.