— В Ботсуана ли бяхте, скъпа?
Лицето на Мануела засия. Тя често се доверяваше на господарката си. Ренате Клопе беше винаги готова да изслуша сърдечните тайни на другите. Тя й даваше добри съвети, закръгляваше щедро края на месеца и я третираше повече като приятелка, отколкото като прислужница. Мануела я обожаваше — нали тя позволяваше още когато Хулио беше шофьор с ливрея в Цюрих, да се срещат в нейната стая.
— С какво мога да ви помогна?
— Курт се опита да ме изнасили. Този идиот заклещи ципа на роклята ми. Можете ли да го поправите?
Пуфтейки от смях, Мануела бързо се справи със задачата. Ренате потърси Курт с очи в огледалото: голямото дете се правеше, че гледа през прозореца, за да не го видят, че се е изчервил!
— Този изгнил червенокос ирландец, това мръсно полицейско лайно! Той умираше от кеф! Един Волпоне в бюрото му! Дженко никога няма да ми прости това!
Юделман смутено наведе очи. Итало му говореше, сякаш тази история с крака не съществуваше. Всеки път, когато се опитваше да се върне на темата, по-малкият Волпоне сменяше незабавно плочата.
— Обезпокоен съм, Итало, много съм обезпокоен… Въпреки проведеното търсене в Швейцария брат ти е изчезнал безследно. Не мисли, че искам да играя ролята на грачещия гарван, но ако този крак…
— Млъквай! Не е негов, казвам ти! Ти мислиш ли, че Дженко е такъв глупак, че да се спъне под един влак?
Хапейки устни, Моше Юделман промърмори:
— А ако някой му е помогнал?
Итало го хвана внезапно за реверите и го фиксира няколко секунди.
— Казвам ти, че не е той! Направил е отскок до Италия, за да скочи на някоя мръсница! Да не мислиш, че не познавам брат си!
Юделман не можеше да приеме всичко това на вяра. Работата беше доста сериозна. Имаше нужда от увереност. Той повика горещо цялата си смелост, тъй като беше един от малкото, които познаваха сляпата, дива и разрушителна реакция на Итало Волпоне.
— Не се ядосвай, Бебе, и ме изслушай… Ти знаеш, че аз съм консилиере на твоята фамилия повече от десет години. Дженко оплаквал ли се е някога от моите съвети?
— Ох! Спри!
— Отговори ми само на един въпрос, на един-единствен!…
— Изплюй камъчето!
— Ако действително е кракът на Цу Дженко, можеш ли да го познаеш?
Итало избухна:
— Защо ти мислиш, че ще вървя да се правя на глупак в Швейцария?
— Имаш ли начин да го познаеш?
— Да, по дяволите! Когато бяхме деца, старият ни подари едно колело на двамата. Беше го взел от някакъв пияница, загубил на покер… За да се издължи, го беше продал на баща ни за петдесет цента! Дженко искаше да го изпробваме веднага. Аз бях седнал на багажника. Паднахме. Педалът му се заби в крака под коляното. Остана му белег оттогава. Това трябва да се провери!
Моше, все по-смутен, се изкашля:
— На левия или десния крак?
Бебе го простреля с поглед.
— Десният! Кога е самолетът ми?
— След два часа. Друго нещо, което ме безпокои… Трябваше да се срещнем с О’Брайън тази сутрин. Няма го в бюрото му. Жена му също не го е виждала, след като е заминал за Насау.
— Какво ни пука на нас?
— Почакай продължението… О’Брайън има едно пиленце, Заза Фини.
— Знам, знам!…
— Тя също е изчезнала.
Итало хвърли любопитен поглед към Юделман.
— Моше!… Какво искаш да ми докажеш?
— Намирам странно, че собственикът на една сметка за два милиарда, положена на номер, внезапно изчезва сред природата. Това е всичко.
Итало го погледна удивено.
— Ако О’Брайън е изчезнал, това не ме касае! Шефът му трябва да се безпокои, Еторе Габелоти!
Юделман търпеливо поклати глава:
— Секунда… Ти знаеш защо Габелоти лично не отиде в Цюрих с твоя брат, нали?
— Целият свят знае, че този глупак умира от страх да качи дебелия си задник в самолет!
— Точно така! Затова упълномощи Мортимър О’Брайън. За момента само двама души имат достъп до парите: брат ти и той.
Итало избухна в смях.
— Сега остава да кажеш, че тази половин порция иска да изчезне с парите на Синдиката!
— Нищо такова не съм казал. Само ти напомням, че става въпрос за два милиарда долара.
— Един мъртвец не може да се възползва дори от два цента!
— О’Брайън не е мъртъв. Просто е изчезнал… — каза тихо Юделман.
Итало нервно вдигна рамене.
— Брайън! Това нищожество, което се страхува от собствената си сянка!