— Имаме нов нещастен случай.
Той машинално подаде чашата си на Клопе, който наля щедро уотърман в нея.
— Още един?
— Седмият за шестнадесет месеца. По същата причина. Скъсване на кормилното стъбло.
Малката розова уста на Омер леко се изкриви.
— Какво ви донесе анкетата?
— Причината е изяснена. Недостатък при закаляването на стоманата, от която са изготвени кормилните стъбла на всички „Бюти гоуст П9“.
— Защо на всички?
— Частта е правена при нас. Бяхме закупили голямо количество стомана за срок от три години.
— Сменете стоманата!
— Вече е направено, господине.
— Дадохте ли под съд доставчика?
— Веднага щом вдовицата на първата жертва, загинала с една от нашите П9, ни залепи армия адвокати на гърба.
— Спечели ли процеса?
— Ще го спечели. Лесно й е да докаже, че причината за катастрофата не е у мъжа й. Това не е всичко… Наследниците на останалите шест жертви също ни атакуват.
— Според вас, Бост, какво трябва да правим?
— Не зная. Затова съм тук, господине.
— Колко П9 има в движение?
— В света? 482 326.
— Сигурен ли сте, че тези катастрофи не са чиста случайност?
— Седем катастрофи по една и съща причина, това не е случайност — това е система.
Омер въздъхна дълбоко:
— Кое доказва, че могат да станат и други?
— Въпросът беше поставен на ординатора. Статистически може да има едно скъсване на стъблото на десет хиляди коли средно. Значи около четиридесет и осем катастрофи на 482 326 автомобила в движение.
— Но това е ужасно!
— Става въпрос за статистика, господине. Нищо не доказва, че тези катастрофи ще се случат. Аз ви сигнализирам, че могат да се случат.
— Не съм в състояние да позволя това! Трябва да предупредим всички собственици по света.
— Какво предлагате?
— Да се извърши безплатно замяната на дефектната част.
— Мислихме по този въпрос. Това е извън нашите възможности.
— Какво знаете вие за това? Вашият лоялен жест ще има такъв рекламен шум, че ще привлече нови клиенти!
— Моето мнение е, че малко видове реклама заслужават сто и петдесет милиона долара.
От изненада Клопе разплиска течността от чашата си.
— Пардон! Колко казахте?
— Сто и петдесет милиона долара — спокойно повтори Мелвин Бост.
Омер щеше да се задуши, пресмятайки със светкавична скорост, че собствената му вноска щеше да бъде тридесет милиона. Кой можеше да си позволи влагането на подобна сума?
— Виждате ли, господине — продължи Мелвин Бост, — аз очаквах този изблик на честност от ваша страна. Дължа да ви предупредя, че този изблик на търговска честност ще бъде последният от страна на нашата фирма. Ние ще фалираме.
— Не мога да оставя четиридесет и осем души в такава смъртоносна опасност!
— Шест хиляди работници безработни, петстотин специалисти, лишени от работа, инженерите на улицата… Не исках да взема никакво решение, преди да се консултирам с вас.
— Аз съм смутен…
— Има от какво. Не можем да правим нещата наполовина. Ако информираме публиката, трябва да отидем докрай под заплахата да потънем окончателно. За нещастие, ако отидем до там, КМК ще фалира поради спиране на плащанията.
— Какво да се прави?… Какво да се прави?…
— Според мен, господине, нищо. Възможно е нито един инцидент да не се случи повече. Ако не беше процесът на тази вдовица, и досега нямаше да знаем за този конструктивен недостатък. Да опитаме късмета си…
Клопе го погледна строго:
— Не става въпрос за нашия късмет, Мелвин! Ние нямаме право на това.
— Дължа да ви съобщя, че от седем катастрофи само четири са със смъртен изход.
Омер горчиво поклати глава.
— Само…
— Две са причинили сериозни наранявания, а последната само контузия. Ако ме изслушате, господине, ще ви предложа нещо. Не знам колко струва… Ето… Ако до три месеца, считано от днес, не възникне никакъв инцидент, ще оставим нещата така. В противен случай ще имам време да огледам всички възможности за спасяване на фирмата… в случай че съществуват такива, или ще извършим масова смяна на кормилните стъбла. Какво ще кажете?
Омер Клопе потъна в дълъг размисъл. Мелвин Бост запази тишина цели две минути, които му се сториха безкрайни. После се върна на първоначалната си мисъл: