— Дума да не става! До гуша ми дойде от баровете по летищата!
— Искаш ли да те оставя в някой хотел? За не повече от два-три часа?
— За да ме вземат за проститутка? Не, идвам с теб!
— Заза, бъди разумна… Имам делова среща…
— По каква работа? Искам да знам!
— Имай търпение още един ден.
— Достатъчно съм търпяла! Искам да знам накъде ме водиш!
Той вдигна отчаяно рамене:
— Ти нямаш никакво доверие в мен.
— Съвсем не! Просто трябва да бъдеш по-откровен с мен!
— Слушай, Заза… Трябва да мина през една банка, за да изтегля пари. Щом като тя отвори вратите си, няма да се забавя повече от пет минути.
— Идвам с теб!
Той поклати глава. Нощта без почивка на борда на самолета го беше изтощила още повече. На дневна светлина торбичките под очите му личаха съвсем, лицето му беше жълто от умора, устните му се свиваха в тикове и той подскачаше при всеки шум, очите му бягаха от човек на човек. Макар че беше прекарала половин час в тоалетната на боинга, Заза се чувстваше мръсна и нуждата от душ й ставаше все по-необходима.
— Ще се чувстваш по-добре в хотела.
Тя все повече беше овладявана от идеята, че по неизвестни за нея причини Морти ще я изостави в някой хотел на тази чужда земя без никакви средства. Не трябваше да го изпуска от очи!
Тя изобрази усмивка и го хвана под ръка:
— Ще те придружа, Морти…
— Да?
— Къде ще отидем след това?
Той отговори несигурно:
— Не знам…
Погледът, който тя му отправи, беше въпросителен и невярващ:
— Ти не знаеш?
— Знам, знам! Просто трябва да направим едно посещение.
За да може по-добре да заличи следите си след този скок до Швейцария, той беше решил, след като бе дал нарежданията си на онзи проклет Клопе, да вземе първия самолет закъдето и да е. Три или четири скока по различните континенти щяха да му позволят безопасно да достигне до крайната точка на плана.
Морти смутено си даде сметка за гъвкавостта на тялото, увиснало на ръката му. Когато наближиха стоянката на такситата, тя направи последно усилие и му прошепна на ухото:
— Морти, това, което правя за теб, не бих направила никога за който и да е друг мъж.
Той внезапно почувства, че тежи тридесет килограма повече и е пораснал с много сантиметри на височина.
Когато се позвъни на вратата, Орландо Барето беше облякъл пардесюто си. Той пъхна предпазливо ръка под сакото си, където беше пистолетът, и предпазливо погледна през шпионката. Беше Инес. Ландо вдигна веригата и я пусна вътре.
— Къде се бавиш? Щях да излизам!
С нейното влизане по апартамента се беше разляла вълна парфюм. Беше се увила в палто от естествен визон, чиито поли я удряха по прасците.
— Нямам навик да ставам в седем сутринта! — прозина се тя.
— Трябва да го придобиеш!
— Какво искаш?
— Как се казва твоят банкер?
Тя примигна.
— Защо?
— Не е важно! Как се казва?
— Клопе. Омер Клопе.
— Трейд Цюрих Банк?
— Точно така. Но защо?
Той я потупа по твърдия като дърво задник:
— Имам малко капитал за влагане. Сериозна ли е банката?
Инес със забава си спомни за стоманения ковчег, залата със сейфове, където правеха един път седмично любов с нейния розов и червенокос банкер върху килим от банкноти.
— Много сериозна.
— А този Клопе що за тип е?
— Стерилизиран. Чист. Около петдесетте. Отлични зъби в устата на един дребен бял.
— Фалшиви?
— Повече от истински. Аз ги дърпах.
Ландо отвори широко уста.
— А моите да не са лоши?
— Коректни като за един дребен бял.
— Ако ми боядисаш мутрата с вакса, ще видиш колко повече ще изпъкват!
Той пъхна авторитетно ръка под палтото и грубо я стисна между бедрата.
— Аз изчезвам.
— Това ли е всичко, което те интересуваше?
— За момента всичко.
— Ще се видим ли тази вечер?
— Не знам. Остани си у вас. Ще видим дали ще мога да се измъкна. Сега, принцесо, изчезвай преди мене. Не е нужно всички зяпачи от тази проклета сграда да ни виждат заедно!
Тя се измъкна, оставяйки след себе си парфюма с мирис на животинска кожа. Трудно щеше да се осъществи срещата им тази вечер! Когато Ландо беше използван от кореспондентите си, времето не му принадлежеше. Беше заплатен, за да бъде през цялата година на разположение, щом получеше заповед за това.