— Ще отвориш ли? Знам, че си тук!
— Заета съм. Ела по-късно!
— Не е възможно! — ядоса се Ландо. — Отвори!
— Не отваряй — простена Ернст, легнал върху мокета, без да знае дали трябва да вземе душ, за да се избави от тънката ивица мед, и да се облече, или да се скрие в стаята, докато Инес го измъкне от това невъзможно положение.
Той видя с ужас как тя отваря вратата.
— Това е брат ми — каза тя, — съжалявам…
Ернст очакваше появата на черен боец, три метра висок. Вместо това се появи блондинка, която облещи очи, като го видя, последвана от някакъв хилав тип и едър красив мъж, мургав, с глава на метис, тип, от който Флюге изпита внезапен ужас.
Той се втурна към банята.
— Кой е този? — попита Ландо.
— Кой ти позволи да идваш тук? — вместо отговор викна Инес с леден тон, без да се безпокои от факта, че е полугола.
Чак сега тя забеляза пистолета в ръката на Ландо, насочен към пода.
— Ти да не си полудял? Махай се!
Той я погледна заплашително и процеди с глух глас:
— Разкарай този глупак и млъквай! Приготви кафе за моите приятели!
— Направи си го сам и изчезвайте!
Тя не можа да разбере откъде дойде плесницата, която й завъртя главата като топка за тенис. Изненадана, Инес вдигна ръка към бузата си. Ландо никога не я беше удрял. С мъртвешки глас тя каза:
— Ти прекали, Ландо!
— Направи кафе!
Инес се отправи към кухнята, сякаш нищо не се беше случило, като по пътя вдигна слушалката на телефона. Пръстът й заигра по бутоните. Ландо вдигна дулото на пистолета към нея.
— Затвори! Аз го пия с две бучки захар!
Инес се подвоуми, след като прочете в очите на човека насреща, който нямаше нищо общо с нейния Ландо, че не се шегува.
— Не знам нито какво искаш, нито защо постъпваш така, но след като излезеш оттук, не искам кракът ти да стъпи повече при мен.
Ландо се обърна към Заза и Морти, замръзнали във входното антре:
— Колко за вас?
— А… — подскочи О’Брайън.
— Колко бучки? — повтори търпеливо Ландо.
— Нито една, без захар.
— А вие?
— Въобще не желая кафе — кресна Заза с блестящи от ярост очи.
От банята се чу плачлив глас:
— Инес!… Инес!…
Тя понечи да тръгне натам. Ландо я спря с жест, приближи се до вратата и рязко я отвори: Ернст Флюге с измъчен вид се мъчеше да отвори крановете.
— Мога ли да ви помогна? — учтиво попита Ландо.
— Извинете — промълви едрият мъж, — можете ли да ми дадете дрехите… Моля ви… В салона…
Ландо направи две бързи крачки напред, хвана го за ръката и дръпна с всички сили, изхвърляйки огромното туловище в салона.
— Взимай си ги и марш навън!
Той с любопитство погледна ръката си и каза с отвращение:
— Но тази дебела свиня лепне!
— Това е мед — спокойно обясни Инес. — Ти не обичаш ли мед?
Ландо изгледа изненадан последователно Флюге, Заза, Мортимър, Инес…
— Какво…
— Ернст ми плаща, за да го мажа с мед. Ако това му харесва, теб какво те засяга?
Ландо избухна в смях. После, изтощен от страха и умората, с опънати нерви, Мортимър изхълца и започна да се смее истерично. Заза се опита да се сдържи, хапейки устни. След като не успя, тя се преви на две и захълца със сълзи в очите. Действително зрелището беше за смях. С движения на тъжен клоун Ернст се опита да облече ризата си. Щом като кожата и материята се срещнаха, всичко се превърна в лейкопласт.
— Побързай — нареди Ландо между две хълцания.
Когато собственикът на бирарии се опита да навлече чорапите, всичко се превърна в кошмар. Инес, която се беше сдържала до момента да не се засмее, избухна, успявайки да подхвърли към своя клиент:
— Не се сърди, Ернст!… Не се сърди… Той е мръсник! Ще ми плати за това!
Когато Флюге, щастлив, че се измъква благополучно, изчезна сред всеобщия смях, Мортимър се обърна към Ландо с очи, пълни със сълзи и страх:
— Моля ви, дълго ли смятате да ни държите тук?
После, въпреки паниката, абсурдността на положението, в което се прибавяха този гигант, намазан с мед, и тази гола и огромна негърка, както и този мъж, когото никога не беше виждал, той отново беше завладян от безкраен смях.
Ландо със стиснати устни вдигна телефона:
— Сега ще разбереш…
В Ню Йорк Моше Юделман беше извикал отделно Фолко Мори и му беше дал специални инструкции: