— Вие ли сте Омер Клопе? — попита посетителят, докато ръката на банкера увисна във въздуха.
— Аз съм — каза студено Клопе. — Мисля, че е станала грешка. Секретарката ми сигурно е сгрешила името ви.
— Наричам се Волпоне. Итало Волпоне.
Скривайки учудването си, Омер наблюдаваше тъжното и напрегнато лице и като усети заплахата, излъчваща се от чужденеца, прибави:
— Да?
— Аз съм по-малкият брат на Дженко Волпоне.
Човекът пъхна рязко ръка във вътрешния джоб на сакото си.
— Проверете, ето паспорта ми.
Банкерът го взе и го погледна.
— В ред ли е? — попита Волпоне.
— Ще благоволите ли да седнете?
Итало не се помръдна.
— Предполагам, че сте узнали ужасната новина?
Омер вдигна едната си вежда, заобиколи бюрото и седна във фотьойла си, приготвяйки се да слуша възпитано по-нататък обясненията. Адамовата ябълка на Волпоне се премести нагоре, после надолу, сякаш той не можеше да преглътне. После с нечовешко усилие каза на един дъх:
— Брат ми е мъртъв.
Клопе неусетно се вцепени.
— Убили са го! — продължи с омраза Итало. — Виждали ли сте напоследък О’Брайън?
— О’Брайън?
— Мортимър О’Брайън! Мяркал ли се е при вас? Търсил ли е да влезе във връзка с вашата банка?
Клопе прехапа устни, играейки с писалката си.
— Чакам отговора ви! — нетърпеливо каза Волпоне.
— Как се е случило нещастието с вашия брат? — тихо попита Клопе.
— Не четете ли вестници?
— Хм… предимно финансови…
— Преди три дни, след срещата с вас, е намерен върху решетката на един локомотив, влизащ в цюрихската гара…
Още веднъж ябълката слезе надолу и в ъгъла на очите — може би Клопе грешеше — сякаш имаше застинали сълзи.
— Намерен е един крак. Отрязан. Десният крак на моя брат.
На свой ред банкерът преглътна.
— Това е ужасно… Неговият крак?
— Да.
— Но тогава, господин Волпоне, след като тялото не е намерено, може би има надежда, че брат ви…
С непроницаемо лице Итало поклати глава.
— Господин Волпоне — започна Клопе, — как може да сте сигурен?
— Идвам от моргата! — прекъсна го Итало. — Сигурен съм! Сигурен съм, че брат ми е мъртъв! Сигурен съм, че някой му е помогнал да умре! Сигурен съм, че О’Брайън ще плати за това убийство!
Клопе усети, че потреперва.
— Изслушайте ме, господин Клопе! Аз лично получих телеграмата в Ню Йорк, потвърждаваща прехвърлянето на капиталите. Междувременно убиват брат ми и О’Брайън изчезва! Мисля, че е достатъчно ясно, нали?
С наведени очи Клопе започна отново да си играе с писалката.
Волпоне въздъхна.
— Не се съмнявайте, ще открием тази гнида! Въпрос на часове. Междувременно аз поемам операцията. За вас всичко остава постарому. Моля ви да прехвърлите капиталите според инструкциите, дадени от моя брат!
Омер Клопе се изкашля. После вдигна очи към събеседника си:
— За какви пари говорите, господин Волпоне?
Итало помисли, че е чул лошо:
— Пардон?
Като издържа погледа му, Клопе повтори спокойно:
— Попитах за какви пари става дума?
Това беше толкова неочаквано, че Волпоне цяла секунда не реагира. Той погледна банкера, сякаш пред него се намираше гост от Марс:
— Как какви пари? Нашите пари! Двата милиарда, които моят брат прехвърли във вашата банка.
Писалката престана да се движи между пръстите на Клопе. С отлично произношение, без да мигне, Омер каза:
— Не разбирам за какво говорите.
— Какво не разбирате? — изръмжа Волпоне. — Преди три дни бяха ли при вас брат ми и тази въшка О’Брайън?
— Действително се срещнах с тези двама души.
— Е, добре! — възтържествува Итало. — Не искам нищо друго, освен да продължите пътя на тези два милиарда долара!
Клопе разпери ръце:
— Не знам за какво говорите.
— Как! — задуши се от гняв Волпоне.
— Не разбирам за какво намеквате.
Итало направи крачка напред. Омер се изправи със стиснати устни.