— Казах ти, че ще получиш обезщетение!
— Знам! Знам! Не става въпрос за това! Веднага ще се забележи отсъствието й! Тя има връзка с всички баровци в Цюрих! Съдии, банкери!… Там, където залових О’Брайън, в тази банка…
— Коя банка?
— Трейд Цюрих Банк! Тя спи със собственика!
— Коя?
— Инес!
— Клопе?
— Да! — предпазливо каза Ландо, чувствайки, че по неизвестни причини пред него се отваря една вратичка. — Той е луд по нея! Напълно откачил!
Волпоне бързо размисли.
— Ти казваш, че тази негърка спи с Омер Клопе?
— Точно така! Клопе!
— Искаш ли да я запазиш непокътната?
— Тя е „редовна“.
— Искаш ли да я заведеш до Цюрих невредима?
— Ако си отвори устата, аз сам ще я ликвидирам!
Волпоне го погледна с любопитство.
— Ти имаш доверие в една жена?
Ландо не се подвоуми ни най-малко:
— В нея — да!
— Добре, но аз — не! Освен ако я направим съучастничка в убийство! Слушай ме добре, Барето… Ако тя вземе да откача, отговаряш с главата си! Ясно ли е?
— Ясно.
Волпоне го побутна по рамото.
— Не се безпокой, ако малко я малтретираме. Просто така… За забавление…
Той влезе в сайванта, последван от Ландо.
Курт Хайнц погледна родителите си: та те не разбират нищо! Всичко в този тристаен апартамент в стария град му изглеждаше бедно и невзрачно. Когато беше дете, кварталът му се струваше прекрасен, пълен с тайни и чар. Къщата беше на три етажа. Курт беше роден на първия. Тук щяха да дочакат смъртта си родителите му.
Киршгасе започваше от ъгъла на Цвинглиплац, изкачваше се към старата църква на Гросмюнстер и свършваше недалеч от фонтана с конете, до Хиршенграбен. Дълги години този кръстопът беше всичко за Курт. Тук беше затворена неговата вселена, извън която се простираше семейната среда.
Той горчиво си спомни за усилията, които трябваше да положи, за да се измъкне от тази невзрачна среда, чиито канони изискваха всеки Хайнц, неизвестен сред неизвестните, да се ожени за друга, също така неизвестна, без да остави спомен за себе си в ничия памет. Доколкото знаеше, той бе първият, успял да се измъкне от пашкула. Майка му и баща му бяха ужасени. Идеята, че техният син щеше да сключи брак с едно момиче, чиито родители заемаха много високо положение в обществото, вместо да ги изпълни с гордост, ги караше да се чувстват виновни. По всякакъв начин те предупреждаваха Курт за опасностите от този неравен брак.
Сякаш отговаряше на тайните си мисли, баща му добавяше: „Всъщност стореното е сторено… Но не си въобразявай, че ще се чувствам удобно“.
„Ти си професор, Курт — добавяше майка му. — Ако направите това, което сте намислили, много хора ще се настроят против нас.“
Курт беше вдигнал ядосано рамене. Дълбоко в себе си знаеше, че имат право. Затова ги обвиняваше още повече. Както обикновено идеята се беше родила след едно предизвикателство към Ренате. Един от редките случаи, когато той искаше да я предизвика в действителност. За съжаление после стана много късно, за да отстъпва.
Бяха се разговорили за сюрреалистите. Ренате беше завладяна от ексцентричните им идеи. Курт се мъчеше да докаже тяхната грешка, че реалността е по-важна от фантастичните им измислици, че има по-важни неща от това — да давиш мухи в мляко, когато две трети от планетата страдат от недояждане.
— Ти си неспособен да мечтаеш! — беше му казала Ренате. — Още по-лошо: ти си прекалено нищожен, за да живееш сред мечти! Липсва ти необходимото зрънце лудост, бедни ми Курт. Знаеш ли какво ми каза един ден Салватор Дали, на мен, Ренате? Той мечтае да организира един ден корида, в която убитите бикове и матадорите победители да бъдат вдигнати от арената с хеликоптери, увити в розова материя.
— Е, и?
— Нищо. Не ти ли се струва фантастично?
— Ненормална щуротия!
— Ти няма да имаш смелостта да ме отвлечеш с хеликоптер!
— Защо не, скъпа? Защо не… Защо не в деня на сватбата ни?
— Защо не? — подхвана веднага идеята Ренате с блестящи очи.
— Всъщност защо не…
— Винаги си ми казвал, че мразиш мръсните буржоа в този град. Докажи го! Съгласен?
— Съгласен.
— Няма ли да се уплашиш в последния момент?
— Аз!?
Ето как беше направена щуротията на шега, за една дума. С необходимата сериозност те бяха изработили проект, достоен за шокиране на достойните граждани на Цюрих, които щяха да бъдат поканени на церемонията. Всеки път, когато Ренате предлагаше нова идея, Курт я подтикваше към крайности, от глупост изработваше нови детайли, подобрявайки съществуващите. Избрана тема беше: „Всичко наопаки!“. Сега, три дни преди сватбата, нямаше никакъв изход за бягство.