— Рико Гато ми се обади от Швейцария. Според вас какво може да прави Бебе Волпоне в Цюрих?
Той разклати бавно останалото от коняка на дъното на чашата си. Кримело и Барба, които добре познаваха този небрежно загрижен вид, решиха, че барометърът показва буря.
— Ходил е в моргата — каза Еторе.
— В моргата?
— Да, в моргата! На всеки може да се случи да се преклони някога там, нали?
— Пред кого? — вмъкна Барба.
— Пред един крак.
— Пред крака на кого? — настоя Анджело, разменяйки неразбиращ поглед с Кримело.
— Ако имах компетентни сътрудници, щях да знам — тихо каза Габелоти. — Рико Гато не можа да ми каже. Смешно, нали?
Кримело и Барба неспокойно се размърдаха на креслата си. Барба се хвърли пръв в огъня.
— Дон Еторе, не бихте ли казали какво ви безпокои?
— Прекарани сме! — изкрещя Габелоти, разбивайки чашата си върху масичката. — Ако аз съм прекаран, значи съм заобиколен от тъпаци! Не се учудвате, нали? Братът на моя съдружник прави екскурзии около моргата, а в това време довереният ми човек изчезва!
— О’Брайън?
— Да! О’Брайън! Ако Волпоне са смъкнали макар и косъм от главата му, ще ги смажа!
Кармине Кримело се изкашля.
— Падроне, какво ви кара да мислите…
— Нищо! — прекъсна го яростно Габелоти. — Малкият ми пръст ми говори! В този момент ни мамят, а ние си смучем безпомощно палците! Сякаш случайно Мортимър О’Брайън не е показал признаци на живот след Насау! Няма го в кантората му, жена му не знае къде е и мацката му е неуловима! Чертеж ли искате? Волпоне ни измъкват парите!
— Минутка — намеси се Барба, — минутка…
Той изпитваше огромен респект към дон Еторе, но петте години медицина, която беше изучавал, преди да постъпи на служба при него, му напомниха за поставената диагноза: параноя на основата на мания за величие, придружена от делириум на преследване.
— Може би О’Брайън просто се е скрил с мацето си?
Габелоти го погледна зло.
— Когато знае, че има два милиарда в играта?
— Мисля, падроне, че рано биете тревога — допълни Кармине.
— Така ли ти се струва? Ако тези мръсници са го очистили, какво ще им попречи да изчезнат с парите?
— Вие, дон Еторе, вие! — с достойнство каза Анджело. — Вие имате също номера на сметката! Достатъчно е да телефонирате, за да изтеглите авоарите!
— Ако още са там — измърмори Габелоти.
— Какво по-лесно от това да проверим?
— Свързах се с Филип Диего — неохотно призна Еторе. — Той познава банкера. Сега е при него.
— В три часа сутринта?
— В Цюрих е девет.
Барба се помъчи да намери отговор на това, че тази теория е идиотска, но успя да намери само един еквивалент.
— Волпоне може да са всякакви, но не са луди! След подобно изпълнение Комисията ще ги осъди безапелационно на смърт!
— Първо трябва да ги открие! — каза вироглаво Габелоти.
— Но те не се крият! Току-що казахте, че Итало е в Цюрих!
— Почваш да ме дразниш! — изгърмя Габелоти, чувствайки, че аргументите му се свършват. — Като ти казвам, че тук има нещо гнило, можеш да ми вярваш!
Анджело Барба се оттегли в предпазливо мълчание. Никога не смееше да атакува направо Габелоти, когато нюхът му се намесваше противно на всякаква логика. Трябваше да се заобикаля с малки крачки, без сблъсквания…
— Моше Юделман? — наслуки каза Кримело.
— Да не мислиш, че съм те чакал, за да помисля за това! — изръмжа иронично Габелоти. — Всеки момент ще се появи!
— Жената на Итало в града ли е? — настоя Кармине сякаш неволно.
Габелоти намъкна в устата си наведнъж половин пакет бисквити. Дъвчейки, той му хвърли презрителен поглед:
— Ти си въобразяваш, че това е достатъчно като разменна монета? Когато два милиарда са в играта, колко тежи една мадама?
— Тук ли е? — настоя Кримело.
— Да — предаде се Еторе. — С двама мои хора на гърба.
Срещата беше забележителна по своята краткост. Филип Диего беше въведен в бюрото на Омер Клопе от Марджори в 9 часа и 1 минута. В 9 часа и четири минути излезе. По-скоро удивен, че опитът му се увенча с пълен неуспех. Филип Диего нямаше още четиридесет. Въпреки това беше един от най-брилянтните адвокати от новата генерация. Във възрастта, в която поетите търсят, художниците се съмняват, а музикантите изнамират своите гами, той имаше двадесет и три чиновници, заемаше четиристотин квадратни метра площ на две крачки от Ратхауза, седалище на общинския и кантоналния парламент, разполагаше с апартамент в Париж, вила в Лондон, ловджийска хижа в Гастаад, имение в Сент Пол де Ванс и няколко терена на Бахамските острови. Отракан мъж, той събираше в една и съща личност предимствата на младостта и зрелостта, чара, опита, физическото равновесие, живия дух и умерения скептицизъм, които объркват клиента.