Юделман, когото спокойното държане на Еторе не можеше да измами, се запита за част от секундата дали трябва да продължи разговора по-нататък.
Габелоти долови двоумението му.
— Продължавай, Моше, продължавай!… Тук сме само приятели. Смъртта ни дебне отвсякъде и ние трябва да си помагаме взаимно, когато това е възможно.
— Дон Еторе, за момента никой не е наясно в тази история…
— Бъди по-ясен, Моше.
— Въпреки тежката загуба, преди да започне разследването си, Итало е помислил за нашите общи интереси.
— Какво значи това?
— Той е посетил банката, където сме депозирали капитала си, за да ги прехвърли по-нататък по установения ред.
Габелоти изрази учудването си.
— Итало? Какво общо има той с това? Определил ли го е някой, без аз да знам, да се занимава със собствените ми работи?
— Не! — прекъсна го Юделман. — Не, дон Еторе! Итало е искал да ни спести загубата на време и по този начин да ни окаже услуга…
— Извинявай, Моше, но не мога да разбера добре какво искаш да кажеш… Някой помолил ли го е за това? Ако това е така, за каква услуга става въпрос? И кой го е помолил за това?
Въпреки слабостта, която го беше завладяла, Виторио Пицу си беше заповядал пълна неподвижност. Разпитът, а това не беше нищо друго, освен разпит, вземаше неприятна посока. Ако Моше не го беше накарал да остави оръжието си, може би щяха да имат шанс да се измъкнат от това гнездо на оси. Виторио поглади дискретно с показалеца на дясната си ръка един въображаем спусък.
Юделман смутено прочисти гърлото си.
— Итало беше потресен от смъртта на брат си. Приемам, че може би е действал под натиска на емоциите, прибързано, но той е мислел само да изпълни това, което би направил дон Дженко на негово място. Да ускори трансфера.
— Затова ли е ходил в банката?
— Да, дон Еторе. За да активизира операцията.
— Без никой да го е упълномощил за това?
— Може би е мислел…
— Какво?
Юделман мъчително преглътна.
— Тъй като Дженко е мъртъв, той трябва да го замести временно начело на фамилията.
— Като съветник на Волпоне той информира ли те за намеренията си?
— След като ги беше реализирал.
— Като какъв се е представил в банката?
— Като брат на дон Дженко.
— Това оказа ли се достатъчно за деблокиране на фондовете?
— Не, дон Еторе. Получил е отказ.
В последвалата мъртвешка тишина Еторе взе бутилка коняк и напълни догоре чашата си, без да покани никого да последва жеста му. Той замислено завъртя стъкления съд между пръстите си. В този момент Пицу можеше да се закълне, че чува тиктакането на часовниците на присъстващите. Габелоти погълна течността, без да поема въздух, машинално избърса устните си и втренчи поглед в очите на Юделман, когото започна безмълвно да фиксира.
— Има нещо, което ме безпокои — каза накрая той със замислен вид. — Как Итало, който никога не е бил нищо друго, освен брат на брат си, който не представлява никого, освен себе си, може да си позволи да действа от мое име? С тъгата не се обяснява всичко…
— Вижте, дон Еторе, по-добре да ви кажа… Итало мисли, че върху дон Дженко е извършено покушение.
— Покушение? Ти сериозно ли говориш? Кой може да посегне на един толкова уважаван и богат на приятели човек?
— Не зная — рече Юделман.
— Виждаш ли, това е несериозно. Но аз ти благодаря, че ме осведоми. Все пак ти си отговорен за нашето съдружие, но в никакъв случай не носиш отговорност за импулсивните постъпки на брата на твоя падроне. Всъщност знаеш ли, че нямам никакви известия от Мортимър О’Брайън?
— Не зная — каза с неутрален глас Моше.
— Това е твърде неприятно — продължи Габелоти. — Както ти е известно, моят консилиере знае номера на банковата сметка. Нищо ли не знаеш за него?
— Аз? — учуди се Юделман.
— Ти или Итало…
— Откъде бих могъл да знам?
— Вярно, извинявай… Просто си задавам въпроси сам, разбираш ли? Ти ми съобщаваш, че дон Дженко е убит, че брат му поема инициативата, и аз установявам, че О’Брайън е изчезнал. Какво би помислил ти, Моше?
— Мисля, че всичко това е смущаващо.
— Ах! Виждаш ли? Аз също.
Моше се самоизтезаваше, оставяйки да минат думите, които му идваха на езика. Трябваше ли да каже на Габелоти, че единственият човек, на когото смъртта на Дженко е от полза, това е О’Брайън?