Побеснял, Ландо я хвана за раменете и я повдигна насила.
— Искаш да ти смачкам мутрата ли?
Тя го погледна. Не можеше да се отгатне дали изразът й беше зареден с безразличие или презрение.
Инес процеди през зъби:
— Махай се.
Той избухна в престорен смях.
— Вместо да ми правиш физиономии, трябва да ми благодариш, че си още жива! Ако приятелите ми не те бяха очистили, аз трябваше да го сторя! Ти знаеш ли кой е Волпоне? Чувала ли си да се говори за Синдиката? Те са тези, за които работя! Могат да ме смажат като муха.
Тогава тя произнесе първото си изречение през този ден:
— Ти си действително една… муха.
В гласа й се чувстваше безразличие.
— Ако не правиш точно това, което ти е казано, не отговарям за кожата ти! Те могат всичко, те знаят всичко! Защо откачаш? Защото тази дебела свиня малко те посмачка? А после? Та ти не си девственица, нали? По-скоро трябва да ми целуваш ръцете, че попречих на Волпоне да те ликвидира, както имаше намерение! Няма свидетел… Впрочем ти нямаш никакъв избор… Трябва да вървиш с нас, докато те постигнат това, което искат. И да забравиш всичко!
— Аз вече забравих — каза тя.
— Ти още не си преминала моста — подхвърли ядосано Ландо. — Знаеш какво да правиш днес след обяд, ако ти се нареди, нали?
— Да.
— Ще го направиш ли?
— Да.
— Много добре.
Той посегна да я прегърне. Инес живо се изскубна от ръцете му.
— Не ме докосвай!
— Какво?
— Ще направя каквото ми се нареди, но повече не искам да ме докосваш!
— Добре — неловко се засмя той, — добре… Щом като ти изпълняваш… Сега трябва да изчезвам… Разбира се, ще бъде също толкова глупаво от твоя страна да предупредиш ченгетата, както и да се опитваш да напуснеш града. Първо, ти си под наблюдение, няма да минат двадесет и четири часа, за да те направят нарязана на филийки. Или да изплакнат красивата ти мутра с киселина. Освен това не забравяй, че си свидетелка и съучастничка в двойно убийство. Нали ти беше тази, която изкопа трапа за Заза? Ясно ли е?
— Да.
— Чао.
Той още не беше затворил вратата, когато тя залепи ухо върху нея. Стъпките му се отдалечиха надолу по стълбите. Тя завъртя два пъти ключа, сграбчи телефонната слушалка, набра номера на външните комуникации и завъртя номера на САЩ.
Във Филаделфия имаше човек, който щеше да се отзове на нейния зов за помощ: Роки, нейният малък брат. „Малък брат“ беше само една метафора. Роки беше висок два метра и двадесет сантиметра и съвсем гол тежеше сто и тридесет килограма. Преди да бе станал професионална звезда в баскетболното първенство на източното крайбрежие, той беше университетски шампион по десетобой и победител в „Голден Глоувс“ за всички категории. Като на шега. Както останалите осем братя на Инес, Роки беше много мързелив. В семейството обаче той беше най-надареният. Не само от гледна точка на физиката. Роки беше способен да се измъкне незабавно от определена ситуация, дори и най-щекотливата. Ако някой беше способен да отмъсти за нея и да я измъкне от това гнездо на оси, където я беше намъкнал този боклук, този мръсен сутеньор, това можеше да бъде само Роки.
— Рок? Инес! Слушай ме добре, Роки!…
Капитан Къркпатрик направи недоволна физиономия.
— Как можете да го пиете сутрин?
— Наздраве! — рече Скот Демпси, усмихвайки се развеселен.
Той натопи устните си в чашата с кока-кола, докато Къркпатрик глътна от уискито си.
Скот Демпси беше слабичък, непрекъснато усмихващ се човечец. Винаги облечен в туид, със смачкана вратовръзка и побелели слепоочия, приличаше на един от онези вечни студенти, които бродят из университетските лабиринти.
Макар че той сам смразяваше кръвта на „капите“ от петте нюйоркски фамилии. Беше един от малцината, които имаха пълна власт над тях. От двадесет и две години беше чиновник в СЕК, най-мразения от гангстерите държавен механизъм. „Секюрити енд Ексчейндж Комишън“ имаше задача да контролира финансовите операции и борсовите залагания на всички американски организми. Често се случваше Демпси нищо да не може да докаже, когато операциите бяха организирани с непостижими за него методи. Но той не оставаше измамен и чакаше с безкрайно търпение и най-малката тяхна грешка. След това митниците се намесваха и неговите разорени от огромните глоби жертви се озоваваха в „дупката“ за десетки години.