— Е, и? — лакомо попита Къркпатрик.
— Нишката се оказа точно такава, каквато мислехте, че е. Мангизите са измъкнати под носа ни.
— Можете ли да докажете нещо?
— С ваша помощ. Ако извършат някаква грешка в Цюрих. Имате ли новини оттам?
— Още не. Имам двама души, които като сянка следват Волпоне.
— Направих проверка на декларациите им в техните филиали в чужбина относно инвестициите им, балансите и текущите им сметки. Повярвайте ми, този Юделман действително не е който и да е! Свалям му шапка!
Къркпатрик и Демпси си сътрудничеха ръка за ръка от десетина години. Тяхното изкачване по служебната стълбица те дължаха на помощта, която си оказваха взаимно. Полицаят предупреждаваше Демпси за раздвижванията сред влиятелните членове на Синдиката, а чиновникът му помагаше по-добре да се ориентира в безкрайните зигзаги на техните комбинации.
— Ако моите хора установят, че Итало Волпоне посещава банки, достатъчно ли ще бъде?
— За съжаление не! Винаги може да каже, че е влязъл, за да потърси тоалетна.
— А банкерът?
— Един швейцарски банкер никога не изплюва камъчето. Всички остават като камъни, дори след нашите последни договори с тях. Забележете, никога не казват не, просто проточват нещата и искат доказателства. Това е един порочен кръг. Без доказателства е невъзможно да ги накараме да говорят. А без банкерите откъде ще вземем доказателства?
— Но това е отвратително! — яростно констатира Къркпатрик. — Всичките пари от наркотиците, изнудванията, проституцията и контрабандата на оръжие минават през Женева или Цюрих!
— Ако не бъде Швейцария, ще бъде другаде — философски забеляза Демпси. — Ливан, също така Бермудите, Кипър, Коста Рика, Монако, Панама и Нови Хибриди. Когато Хонконг падне в ръцете на комунистите, всичко ще продължи в Либерия, Холандските Антили, в Кампионе д’Италия, в Йордания или другаде.
— А Волпоне?
— В общи черти съм осведомен. Голяма част от печалбите им принадлежат на едно американско предприятие „Електрикал Лимитед“. Капиталите съвсем естествено фигурират в актива на баланса им и употребата им следва обичайния търговски път. Поне така изглежда на пръв поглед.
— Щом като само така изглежда, значи има мошеничество — възкликна Къркпатрик. — Какво ви пречи да ги сгащите?
— Много бързо се палите! Играта е ясна на Моше Юделман. Капиталите на „Електрикал Лимитед“ са вложени във временни борсови операции, извършвани от дружества за експорт-импорт, чиито действия, реални на книга, остават фиктивни, що се касае до доставката на стоките.
— Няма да е далеч денят, когато, за да си ченге — изръмжа Къркпатрик, — ще трябва да си завършил математика, право, икономика или политика, без да говорим за нуждата да се говори на петдесетина чужди езика… Продължавайте — прибави уморено той. — Какво значи „доставка на стоката“?
— Както няма доставки, така не съществува и товар. Всичко става на хартия. Например декларирате, че купувате хиляда тона зърно. Естествено, те няма да бъдат доставени в една кръчма. Вие не ги виждате никога, макар че фигурират в регистрите на канторите за внос на чуждите компании и в декларациите за данъчното, както името на кораба, пристанищата, откъдето са тръгнали, и количеството и вида на стоката. Всъщност тези хиляда тона не съществуват. Тяхното товарене и разтоварване се извършва на място, ако мога да се изразя така, защото всъщност нищо подобно не става в пристанища на страни, чиито власти не са разположени да отговарят на нашите анкетьори. Ако допуснем, че въобще ги оставят да влязат в страната… Така фиктивно пътуват милиони килограми кафе, какао, захар или пшеница, от които никой никога не вижда нито зрънце. Следите ли мисълта ми?
— Не. Вашите дяволски зърна не съществуват може би, но парите отиват някъде, нали?
— Точно така. В графа „Загуби“.
— Какви загуби?
— Днес на борсата се губи много и често. Разбира се, трябва доста да се потруди човек, но при тези стотици милиони долари си струва да се разориш.
— Искате да ми покажете до каква степен съм глупав, така ли?
— „Капите“ на Синдиката се грижат да бъдат покрити в срок. Те купуват същото количество стока, което вече са продали на зелено, тоест без да го притежават, тъй като цената на тази стока е била понижена в тяхна полза.
— Слушайте, Демпси, бъдете по-ясен!
— Добре. На източното крайбрежие Волпоне контролира десетки казина. Естествено, той не е сам. Предположете, че прибира един милиард от нелегалния трафик. Как да се появи този милиард на бял свят?