— Когато си помисля, че съм капитан и печеля само хиляда и петстотин, за да издържам семейството си! — изръмжа Къркпатрик.
— Много просто…
— Да, но за вас!
— Достатъчно е да обяви този милиард, допълнителен и сигурен, като доход от казината. После да го инвестира в едно от тези експорт-импортни дружества, за които ви говорих преди малко. Сякаш по волята на случая административните им съвети служат само за паравани, тези дружества са собственост на същата група, на фамилията Волпоне. Следва катастрофата при игра на борсата и милиардът е загубен. На нивото на казината данъчният доход ще бъде нула.
— А парите, боже мой? Парите?
— Ще бъдат вложени в други дружества от чужбина, просто изпарили се. Нищо общо със САЩ.
— И вие приемате, че едно казино може да има такива загуби, след като е реализирало такива печалби?
— Принудени сме… Казината, контролирани от Волпоне декларират, че са вложили капиталите си в предприятия, също контролирани от него. Нормално е съответното дружество, което играе върху повишаване на цените на една стока, да препоръча в издаваните от него бюлетини…
— И бюлетини ли издава?
— Ами да… Иначе как може да предложи покупка на този товар, обещавайки огромни печалби?
— Има дни, в които мечтая да бъда само един „дюстабанлия“, един обикновен глупав полицай регулировчик… Добре, а после?
— Детска игра. Лесно е на това дружество да докаже добрата си воля, обявявайки загубите си, които то поема от собствените си фондове. В същото време то повлича в тези загуби и казиното. Накрая казиното губи петстотин милиона, а предприятието — един милиард. Логично и уравновесено.
— Демпси, знаете ли какво ще ви кажа? Нищо не мога да разбера, абсолютно нищо! От вашите обяснения получавам световъртеж!
— Трябва да се потрудиш доста, ако искаш да забогатееш. А още повече, за да запазиш това богатство. Иначе всички ще станем богаташи… Къде ще остане удоволствието от това…
Къркпатрик напълни догоре чашата си с уиски, натопи два пръста, масажира с тях слепоочието си и гаврътна останалото.
— Смилете се над един слаборазвит интелектуалец! Вие, умниците, си представяте, че един простосмъртен може да ви разбере, без да получи мозъчно сътресение! Аз бях този, който ви съобщи за тази история с крака в Швейцария, Волпоне и всичко останало… Но аз бях ясен! Тогава бъдете добър да ми обясните ясно, ако случайно съм улучил мишената, какво прави дон Волпоне в Цюрих?
— Трансфер на капитали. Трябва да се пречистят „мръсните“ пари, за да се избегне от контрола на СЕК. Как? Разпределяйки географски инвестициите, търсейки убежища в чужбина, запазвайки пълната отговорност на анонимните дружества в САЩ и запазвайки целия си капитал. Защо Швейцария? Защото тя е един данъчен рай, който осигурява дискретни и компетентни хора, които управляват техните тръстове и постигат в някои от кантоните 8,5 на сто вместо 33 на сто, както е у нас.
— Нищо не доказва, че е имало трансфер, че фондовете ще останат в Швейцария…
— Да, нищо. Кой може да го каже? Сигурно е обаче, че парите ще се появят там, където нито вие, нито аз можем да направим нещо.
— Защо Волпоне си блъска главата с тези комбинации, вместо да наеме един самолет и да пренесе парите?
— Много е опасно. Ако митницата го спипа, Волпоне отива право в дранголника. Без да говорим за сто процента загуба, тъй като след заплащането на глобата няма да му останат пари да си купи един фас. Кръгът: казино, експорт-импорт, фалшиви предприятия, е идеален… Никакъв възможен контрол. Цените са свързани с политически сътресения, водещи до значителни изменения… За две години цената на кафето се повиши пет пъти… За да се направи една чиста загуба върху това, достатъчно е едно чуждо учреждение да продава, когато цените са най-ниски, и да купува, когато са най-високи, а всъщност и продавачи, и купувачи са от една и съща къща майка. Това е! Схванахте ли?
В стаята влезе цивилен инспектор и подаде на Къркпатрик един телекс. Капитанът го погледна разсеяно, после го прочете повторно.
Демпси видя ясно как под червената корона от коси кръвта се отдръпва.
— Нещо неприятно? — попита той.
Без да отговаря, полицаят прекара пръсти през косата си и подаде на Демпси посланието.
„Капитан Къркпатрик
Централен комисариат, 6-о авеню, Ню Йорк
Моля ви да се свържете незабавно с лейтенант Блеш от кантоналната полиция в Цюрих относно смъртта на инспектор Дейв Каванаут.“