Сложих си очилата отново и се загледах в Марино. Той беше озадачен, месестото му похабено лице беше зачервено.
— Ами какво ще кажеш за ножа, докторке? И там има негови отпечатъци въпреки твърденията му, че от месеци го е ползвала само жена му. По дръжката има от същата блестяща гадост, която е имало и по ръцете му. А и ножът беше в чекмеджето на шкафа, като че ли някой се е опитвал да го скрие. Това не те ли кара да се замислиш, а?
— Мисля, че е възможно ножът да е бил върху бюрото на Лори, където си е стоял винаги, и че тя го е използвала рядко и не е имала никаква причина да пипа острието — използвала го е понякога, за да отваря писма с него.
Картината беше в главата ми толкова ясна, че бях готова да повярвам, че виждам спомени от действителни случки.
— Мисля, че е възможно убиецът също да е видял ножа. Може да го е извадил от калъфа, за да го разгледа. Може да го е използвал.
— Защо?
— А защо не? — попитах аз.
Той повдигна рамене.
— Може би за да ни обърка всичките — предположих аз. — Извратеност, ако не нещо друго. Боже мой, та ние нямаме никаква представа какво всъщност се е случило. Може да я е попитал за ножа, да е искал да я заплашва със собственото й — или на мъжа й — оръжие. И ако тя е разговаряла с него, а аз смятам, че е било точно така, той може да е разбрал, че ножът е на съпруга й.
И той си казва: „Ще го използвам. Ще го оставя в някое чекмедже, където ченгетата със, сигурност ще го намерят.“ А може и изобщо да не се е замислил. Може причината да е чисто утилитарна. С други думи, може да е бил по-голям от ножа, който той самият е донесъл. Хванал му е окото, той го е харесал, използвал го е, не е искал да го отнася със себе си и го е мушнал в някое чекмедже с надеждата, че няма да разберем, че е бил използван — и толкоз.
— А може и всичко това да е направил Мат — отсече Марино.
— Мат? Помисли малко. В състояние ли е един съпруг да изнасили и завърже жена си? Може ли да счупи ребрата и пръстите й? Може ли бавно да я удуши? Човек, когото той обича или поне някога е обичал? Човек, с когото спи, яде, разговаря, живее. Личност, сержант. Не непознат, нито някакъв безличен обект за неговата похотливост и жажда за насилие. А и как ще свържеш убийството на една жена от съпруга й с първите три убийства?
Марино явно бе мислил и по този въпрос.
— Станали са след полунощ, в малките часове в неделя. Точно по времето, когато Мат се прибира от Шарлътсвил. Може жена му нещо да го е заподозряла и той да е решил да я пречука. Може да е подражавал на другите убийства, за да си помислим, че е масовият убиец. Или може през цялото време да е искал да очисти жена си, но преди това да е извършил другите три убийства, за да си помислим, че и жена му е убита от същия анонимен убиец.
— Чудесен сюжет за Агата Кристи. — Отместих стола си назад и се изправих. — Но както ти е добре известно, в живота убийствата обикновено са потискащо прости. Аз смятам, че тези убийства са прости. Те са ни повече, ни по-малко от това, което изглеждат — убиецът е избрал жертвите си напосоки, като ги е дебнал достатъчно време, за да разбере кога точно трябва да удари.
Марино също се изправи.
— Е, ама в истинския живот, доктор Скарпета, по труповете не остават идиотски блестящи работи, същите блестящи работи, с които са покрити и ръцете на съпруга, който открива тялото и си оставя отпечатъците навсякъде. А и жертвите си нямат за съпрузи такива актьори хубавци, които пишат дисертации за секс и насилие, за канибали и педерасти.
Аз спокойно го попитах:
— Миризмата, която Питърсън спомена. Ти усети ли нещо, когато пристигна на местопроизшествието?
— Не. Абсолютно нищо. А на него може и да му е замирисало на семенна течност, ако изобщо казва истината.
— Това е миризма, която той най-вероятно би могъл да разпознае.
— Но не би очаквал да я усети. Няма никаква причина това да е първото нещо, за което човек би се сетил. А когато аз влязох в спалнята, не усетих абсолютно никаква миризма, подобна на тази, която той описа.
— А спомняш ли си да е имало някаква особена миризма при другите убийства?
— Не, госпожо. А това само потвърждава подозрението ми, че Мат или си въобразява, или си измисля, за да отклони вниманието ни.
И тогава изведнъж ми стана ясно.
— В трите предишни случая жените са били намерени едва на другия ден, повече от дванадесет часа след като са били убити.
Марино се спря на вратата и ме изгледа невярващо.
— Да не искаш да кажеш, че Мат се е прибрал веднага след като убиецът си е тръгнал и че убиецът мирише на някакъв особен вид пот?