Членовете на рода Скарпета са по традиция етноцентрична група, италианци, които се женят за други италианци в САЩ, за да запазят чист корена. Най-големият провал на майка ми, както тя неведнъж ми е казвала, е бил, че не е родила син, докато двете й дъщери се оказали задънени улици в генетично отношение. Дороти бе „съсипала потеклото“ с Люси, в чиито жили течеше наполовина латинска кръв, докато аз, на моята възраст и в моето семейно положение, нямах изгледи да „съсипвам“ каквото и да било.
Майка ми имаше навика да оплаква факта, че с най-близките й хора ще свърши и родът.
— Толкова добра кръв — плачеше тя, особено по време на ваканциите, когато трябваше да е обградена от ято обичани и обичащи я внуци. — Колко жалко! Толкова добра кръв! С нашите прадеди! Архитекти, художници! Кей, Кей, и всичко това да отиде на вятъра, като хубаво грозде на лозата.
Родът ни може да се проследи до Верона, града на Ромео от Монтеките и Жулиета от Капулетите, на Данте, Пизано, Тициан, Белини и на Паоло Калиари, по думите на майка ми. Тя упорито вярваше, че имаме някаква родствена връзка с тези велики личности въпреки постоянните ми напомняния, че Белини, Пизано и Тициан са оказали влияние на веронската школа, но все пак са от Венеция, и че Данте е от Флоренция и дори като е бил прогонен и принуден да скита от град на град, е престоял във Верона за съвсем кратко, на път за Равена. Всъщност нашите преки прадеди са били железопътни работници и фермери, скромни хорица, които емигрирали в Америка преди две поколения.
С бяло пликче в ръка, аз нетърпеливо изскочих навън, в топлия слънчев следобед. Тротоарите гъмжаха от хора, които бързаха да отидат на обяд или вече се връщаха, и докато чаках на светофара, вниманието ми инстинктивно беше привлечено от двама мъже, които излизаха от един китайски ресторант на отсрещната страна на улицата. Погледът ми беше привлечен от позната руса коса. Бил Болтс, щатският прокурор на Ричмънд, който тъкмо слагаше тъмните си очила, изглеждаше задълбочен в напрегнат разговор с Норман Танър, директор на Обществената безопасност. За момент погледът на Болтс се насочи право към мен, но когато му махнах, той не отговори на поздрава ми. А може би въобще не ме беше видял. Аз не повторих поздрава си и двамата мъже изчезнаха, погълнати от блъскащия се поток анонимни лица и тътрещи се крака.
След безкрайно чакане светофарът светна зелено и аз пресякох улицата. Пред мен се изпречи магазин за компютърен софтуер и мисълта ми се насочи към Люси. Бързо се шмугнах вътре и веднага открих нещо, което Люси непременно щеше да хареса — не видеоигра, а пълен курс по история, включващ изкуство, музика и въпросници. Вчера бяхме наели лодка с гребла в парка и се бяхме повозили в езерцето. Тя беше насочила лодката към фонтана, за да ме окъпе с хладката му вода, а аз открих у себе си детинското желание да си отмъстя. После хранихме патиците с хляб и изядохме толкова много фунийки сладолед, че езиците ни посиняха. В четвъртък сутринта тя щеше да се качи на самолета за Маями и аз щях да я видя отново чак на Коледа. Ако изобщо я видех отново тази година.
Беше един без петнадесет, когато влязох във фоайето на Службата на главния съдебен лекар, или за по-кратко СГСЛ. Бентън Уесли беше подранил с петнадесет минути и сега седеше на дивана и четеше „Уол Стрийт Джърнъл“.
— Надявам се, че в този плик имаш нещо за пиене — каза той, като направи гримаса. След това сгъна вестника и го прибра в чантата си.
— Винен оцет. Много ще ти хареса.
— По дяволите, все ми е тая. Има дни, когато съм толкова зле, че си представям как от крана на кухнята ми тече джин.
— Дотам ли ти стига въображението?
— Неее. Просто това е единствената фантазия, която бих си позволил да разкажа пред една дама.
Уесли работеше за ФБР и беше експерт по обрисуването на портрета на заподозрените. Кабинетът му беше в Ричмъндското районно оперативно бюро, но всъщност рядко можеше да бъде намерен там. Когато не пътуваше, обикновено беше в Националната академия в Куонтико, където водеше курсове по разследване на смъртни случаи и се опитваше да помогне на ПЗОП да преживее трудното си детство. ПЗОП беше абревиатура на Програма за задържане на опасни престъпници. Едно от последните нововъведения на ПЗОП беше създаването на регионални екипи, които да съчетават портретен експерт от ФБР и детектив с опит в убийствата. Полицейският отдел на Ричмънд се беше свързал с ПЗОП след второто убийство. Освен че беше старши детектив на града, Марино бе и съдружник на Уесли от регионалния екип.
— Подранил съм — извини се Уесли и ме последва в коридора. — Идвам направо от зъболекаря. Ако искаш, яж, докато разговаряме — на мен ми е все тая.