Е, да, но на мен не ми е.
Неразбиращият му поглед бавно се проясни от глуповата усмивка; той се беше сетил.
— Забравих. Ти не си доктор Кагни. Разбираш ли, той държеше бисквити върху бюрото си в моргата. Насред дежурството обявяваше почивка за закуска. Беше направо невероятно.
Завихме и влязохме в една стая, която беше толкова малка, че приличаше по-скоро на ниша. В нея имаше хладилник, машина за кока-кола и кафе-машина.
Има късмет, че не е хванал хепатит или СПИН — казах аз.
— СПИН! — Уесли се разсмя. — Колко подходящо би било за него.
Като много от момчетата, които съм познавала, доктор Кагни имаше остра нетърпимост към хомосексуалистите.
— Някакъв гаден педераст — казваше той, когато при него пристигаше за преглед някой с по-особени наклонности.
— СПИН… — Тази мисъл все още забавляваше Уесли. Докато пъхах салатата си в хладилника, той продължи: — Какво би било неговото оправдание?
Беше ми необходимо време, за да възприема Уесли. При първата ни среща останах с известни резерви. На пръв поглед той можеше да накара човек да повярва в стереотипите. От него лъхаше на ФБР — от главата до петите. Чертите на лицето му бяха остри, а косата му — преждевременно посребрена, което му придаваше измамно добродушен вид. Беше слаб и жилав и приличаше на адвокат в съда с безупречния си бежов костюм и щампованата си синя копринена вратовръзка. Никога не бях го виждала да носи риза, която да не е бяла и леко колосана. Завършил психология, той беше започнал като директор на гимназия в Далас, преди да се прехвърли на работа във ФБР, първо в Районното оперативно бюро, а след това като таен агент в средите на мафията. Най-накрая се завърнал към „първата си специалност“. Портретистите са учени, мислители, аналитици. Понякога ми се струва, че са магьосници.
С чашите кафе в ръце, ние завихме наляво и влязохме в заседателната зала. Там, пред дългата маса, седеше Марино и прелистваше дебела папка. Това малко ме учуди. Не знам защо, но очаквах, че ще закъснее.
Преди още да си придърпам стол, той откри огън с лаконичното съобщение:
— Току-що бях в серологичния отдел. Мислех си, че може да ви заинтересува — кръвната група на Мат Питърсън е А-положителна и той не отделя секрет.
Уесли му хвърли изпитателен поглед.
— Говориш за съпруга, нали?
Ъхъ. Не отделя секрет. Също като тоя тип, дето е пречукал всичките други жени.
— Двадесет процента от населението не отделя секрет — отбелязах сухо.
— Да — каза Марино, — двама от десет.
— Или приблизително четиридесет и четири хиляди души в град като Ричмънд. Двадесет и две хиляди, ако приемем, че половината са мъже — добавих аз.
Марино запали цигара и ме изгледа с присвити очи над пламъка на запалката си.
— Знаеш ли какво, докторке. — Цигарата му подскачаше нагоре-надолу при всяка сричка. — Започваш да ми приличаш на адвокат, дявол да го вземе.
Половин час по-късно седях на председателското място, а двамата мъже се бяха разположили от двете ми страни. Пред нас лежаха разпръснати снимките на четирите убити жени.
Това беше най-бавната и трудна част от разследването — съставянето на портрета на убиеца, на жертвите и накрая отново на убиеца.
В този момент Уесли му правеше описание. Тук той бе в стихията си. Често попаденията му при разгадаването на водещата емоция — а в тези случаи тя беше хладнокръвната, пресметната ярост — бяха свръхестествено точни.
— Обзалагам се, че е бял — каза той, — но не бих заложил на това репутацията си. Сесил Тейлър е била чернокожа, а расовото смесване при подбора на жертвите е нещо необичайно, освен в случай, че той бързо декомпенсира.
Уесли взе една снимка на Сесил Тейлър. В живота тя бе хубава, тъмнокожа и работеше като администраторка в една инвестиционна фирма в северната част на града. Също като Лори Питърсън тя е била завързана и удушена, а голото й тяло бе намерено на леглото.
— Но в последно време подобни случаи зачестяват. Тенденцията е към увеличаване броя на сексуалните убийства, в които нападателят е чернокож, а жената бяла. Обратното обаче рядко се среща — искам да кажа, бели мъже да изнасилват чернокожи жени. Проститутките са изключение.
Той изгледа разхвърляните снимки със съчувствие и продължи:
— А тези жени със сигурност не са били проститутки. Ако бяха проститутки — промълви той, — нашата работа щеше да е значително по-проста.
— Да, ама тяхната нямаше да е — намеси се Марино.
Уесли не се усмихна.
— Поне щеше да има някаква смислена връзка, Пит. Подборът — Уесли поклати глава, — ето кое е странното.