Уесли обобщи:
— Значи всички сме съгласни. Този път е бил по-жесток.
— Думата е „брутален“ — добави Марино бързо, като че ли за него това бе най-важното. — Точно това имам предвид. Случаят с Лори Питърсън е по-различен от другите три случая.
Наложих си да обуздая гнева си. Първите три жертви бяха завързани, изнасилени и удушени. Това не беше ли „брутално“? Трябваше ли към това да се прибавят и счупени кости?
Уесли продължи със зловещата прогноза:
— Ако последва още едно убийство, признаците на насилие, на мъчения ще бъдат още по-ярко изразени. Той убива, защото има натрапчивата нужда да задоволи някаква потребност. Колкото по-често го прави, толкова по-силна ще става тази потребност и толкова по-незадоволен ще се чувства той. А това ще засили нагона му. Чувствителността му се притъпява все по-бързо и всяко следващо убийство ще изисква все повече и повече, за да го засити. Засищането е временно. През следващите дни или седмици напрежението расте, докато той си набележи нова жертва, докато я дебне и накрая я убие. Възможно е интервалите между убийствата да станат по-кратки, докато най-накрая го обърне на истинска касапница.
Мислите ми се насочиха към разпределението на убийствата във времето. Първата жена е била убита на деветнадесети април, втората на десети май, а третата на тридесет и първи май. Лори Питърсън беше убита една седмица по-късно, на седми юни.
Не беше никак трудно да се отгатне останалата част от разбора на Уесли. Убиецът е отраснал в „нефункционално“ семейство и може би е бил физически или психически малтретиран от майка си. Когато е с жертвата си, той дава израз на яростта си, която е неразривно свързана с половия нагон.
Интелигентността му е над средното ниво; той е импулсивен и склонен към мании, много организиран и педантичен. Възможно е също така да е предразположен към маниакално поведение, фобии и ритуали, свързани със спретнатост, чистота, правилно хранене — всичко, което може да му създаде усещането, че контролира нещата около себе си.
Има работа, най-вероятно физическа — може да е монтьор, строителен работник, да извършва някакви поправки или въобще каквато и да е форма на физически труд.
Лицето на Марино почервеняваше видимо с всяка изминала минута. Погледът му неспокойно блуждаеше из заседателната зала.
— Най-голямо удоволствие му доставя предварителната фаза — продължи Уесли, — съставянето на плана, ключът към заобикалящия го свят, който отприщва фантазията му. Къде е била жертвата, когато той я е забелязал за пръв път?
Никой от нас не можеше да отговори на този въпрос. Дори самата жертва може да не е знаела. Срещата може да е била маловажна и далечна като някаква сянка, пресякла пътя й. Може той някъде просто да я е зърнал. В някой търговски център например или докато е чакала в колата си на червен светофар.
— Какво точно го активизира? — попита Уесли. — Защо избира точно тази или онази жена?
Отново никой не можеше да отговори. Но знаехме едно. Всяка една от жертвите е била уязвима, защото е живеела сама. Или поне убиецът е смятал, че живее сама, какъвто бе случаят с Лори Питърсън.
— Звучи съвсем като чистокръвния среден американец. — Острият тон на Марино стресна всички ни.
Той изтръска цигарата си и като се наведе напред, рязко отсече:
— Ей, ама всичко това е толкова подреденичко, просто чудесно. Само че аз нямам никакво намерение да се правя на Дороти и да тръгна по пътечката с жълтите плочки. Защото не всички пътечки водят към Изумрудения град, окей? Обявяваме, че е водопроводчик или нещо такова, нали така? Ами Тед Бънди беше студент по право, а преди няколко години имаше един зъболекар във Вашингтон, който изнасили куп жени. Зъболекар! По дяволите, тоя убиец, който се разхожда някъде из Зелената долина, може да се окаже и скаут, кой знае?
Бавно Марино насочваше разговора в посоката, която си беше избрал. Очаквах тази атака отдавна.
— Искам да кажа, той може спокойно и да е студент. Може дори да е актьор, творчески тип с развинтена фантазия. Сексуалните убийци поначало си приличат, освен ако не си падат по пиенето на кръв или по печенето на шиш — а пък тоя тип, с когото си имаме работа сега, не е Лукас. Това, по което всичките тези убийства си приличат — ако ви интересува моето мнение, — е, че с много малко изключения хората са си хора. Лекари, адвокати, индиански вождове; хората си мислят и вършат все едни и същи неща още от времената, когато първобитните са отмъквали жените, като са ги влачели за косата.
Уесли беше забил поглед някъде встрани. Когато Марино свърши, той бавно се обърна към него и тихо попита: