— Накъде биеш, Пит?
— Ще ти кажа накъде бия, дявол да го вземе! — Брадичката му беше издадена напред, а вените на врата му бяха изпъкнали като корабни въжета. — Целият този бълвоч — какъв бил портретът на убиеца, — направо да откачиш! Имам тука едно приятелче, в чиято скапана дисертация се говори само за секс и насилие, за канибали и педерасти. По ръцете му има от същата блестяща гадост, дето я има и по всички други трупове. Намерихме неговите отпечатъци по кожата на убитата му жена и по ножа, скрит в едно от неговите чекмеджета, а по дръжката на ножа има от същата блестяща гадост. Само че не. Не! Не бил той, а? И защо? Защото не бил работел физически труд. Защото не бил измет.
Уесли отново заби поглед някъде встрани. Очите му се спряха на снимките, разстлани пред нас, цветни снимки, голям формат, на тези жени, които и в най-кошмарните си сънища не бяха сънували, че нещо подобно може да им се случи.
— Ама почакай само малко да видиш какво ще ти кажа аз. — Явно тирадата нямаше да свърши скоро. — Хубавецът Мат — ами ако искаш да знаеш, трудно може да се каже, че е чист като сутрешния сняг. Докато бях горе да чакам резултатите от серологията, се отбих пак при Вандер да проверя дали не е изровил още нещо. Отпечатъците на Питърсън са картотекирани, нали така? И знаеш ли защо? — Погледът, който ми хвърли, беше суров. — Ей сега ще ти кажа защо. Вандер провери, разрови се във вълшебните си кутийки. Преди шест години хубавецът Мат е бил арестуван в Ню Орлиънс. Става дума за лятото, преди да се запише в университета, много преди да се запознае с докторката си. Тя сигурно въобще не е подозирала.
— Не е подозирала какво? — попита Уесли.
— Не е подозирала, че нейният актьор хубавец е бил обвинен в изнасилване, ето какво!
Последва много дълга пауза.
Здраво стиснал зъби, Уесли седеше и премяташе химикалката си. Марино нарушаваше правилата на играта. Не споделяше информацията. Беше ни устроил засада, като че ли бяхме в съда, като че ли аз и Уесли бяхме адвокати на ответната страна.
Най-накрая се реших да изрека:
— Ако Питърсън наистина е бил обвинен в изнасилването, то тогава е бил оправдан. Или пък обвиненията са били оттеглени.
Очите му ме фиксираха като цевите на пушка.
— Сигурна ли си в това, а? А пък аз още не съм го проверил.
— Университети като Харвард нямат навика да приемат углавни престъпници, сержант Марино.
— Ако са знаели.
— Вярно — съгласих се аз, — ако са знаели. Но трудно бих повярвала, че не са знаели, ако обвинението е било доказано.
— Ще трябва да го проверим — беше единственият коментар на Уесли.
Марино рязко стана, извини се и излезе.
Предположих, че отива до тоалетната.
Уесли продължи, като че ли не намираше нищо необичайно в избухването на Марино и в цялата ситуация. Следващият му въпрос беше зададен съвсем небрежно:
— Какво ново от Ню Йорк, Кей? Има ли някакви резултати от лабораторията?
— Изследването на ДНК става доста бавно — отговорих аз разсеяно. — Ние им изпратихме проби чак след втория случай. Тези резултати трябва скоро да дойдат. Що се отнася до другите два случая, Сесил Тайлър и Лори Питърсън, ще трябва да изчакаме най-рано до другия месец.
Той продължаваше упорито да се държи, сякаш нищо не се беше случило.
— Убиецът и в четирите случая не отделя секрет. Това поне знаем.
— Да. Това поне знаем — съгласих се аз.
Известно време и двамата мълчахме.
Седяхме и напрегнато чакахме Марино. Гневните му думи още звучаха в главата ми. От мен се стичаше пот, а ударите на сърцето кънтяха в ушите ми.
Вероятно Уесли беше разбрал по израза на лицето ми, че не искам да имам нищо общо с Марино, че го бях изпратила в забвение така, както постъпвам с всички хора, които считам за невъзможни, неприятни или професионално опасни, защото каза:
— Трябва да го разбереш, Кей.
— Да, но не го разбирам.
— Той е добър детектив, отличен детектив.
Аз не отговорих. И двамата мълчахме.
Постепенно гневът ми започваше да расте. Знаех, че не трябва, но нищо не бе в състояние да спре думите ми:
— По дяволите, Бентън! Тези жени заслужават всичките ни усилия. Ако сега оплескаме нещата, може да умре още някоя. Не искам той да оплеска работата само защото имал някакъв си проблем!
— Няма.
— Но вече го прави — понижих аз глас. — Нарочил си е Мат Питърсън. А това означава, че вече не забелязва никой друг.
Слава Богу, Марино никак не бързаше да се връща.
Челюстните мускули на Уесли играеха, а очите му отбягваха моите.
— Аз също още не съм отхвърлил Питърсън окончателно. Просто не мога. Знам, че убийството на жена му не се вписва с другите три убийства. Но той е необичаен случай. Да вземем например Гейси. Нямаме представа колко хора е убил. Тридесет и три хлапета. А може да са били и сто. И всичките са му били непознати. А после взема, че убива майка си, нарязва я на парчета и я натъпква в шахтата…