Не можех да повярвам на ушите си. Той ми изнасяше една от лекциите си, предназначени за „новобранци“, дрънкаше като шестнадесетгодишен хлапак на първата си среща с момиче.
— Чапман се е бил вживял в „Спасителят в ръжта“, когато застрелва Джон Ленън. Рейгън, Брейди — по тях стреля някакъв побъркан, който е обсебен от мисълта за някаква актриса. Схеми на поведение. Опитваме се да ги разгадаем. Но невинаги успяваме. Те невинаги са предвидими.
И след това започна да изрежда статистики. Преди дванадесет години са били разкривани средно 95–96% от всички убийства. Сега тази цифра беше някъде около 74% и продължаваше да спада. Увеличаваше се броят на убийствата на непознати за сметка на престъпленията от сексуални или емоционални подбуди и т.н. Думите му едва стигаха до съзнанието ми.
— … В интерес на истината Мат Питърсън ме безпокои, Кей — каза той и замълча.
Сега вече се заслушах.
— Той е човек на изкуството. Един психопат може да бъде Рембранд на убийствата. Този е актьор. Ние не знаем какви роли може да разиграва във фантазиите си. Не знаем дали не е започнал да ги превръща в реалност. Не го познаваме — може и да е дяволски хитър. Убийството на съпругата му може да е било утилитарно.
— Утилитарно?! — Аз вторачих в него широко отворени невярващи очи, след това обърнах поглед към снимките на тялото на Лори Питърсън. Лицето й представляваше една обезобразена маска на агония, краката й бяха свити, шнурът, опънат като тетива зад гърба й, извиваше ръцете и се врязваше във врата. Утилитарно? Не можех да повярвам на ушите си.
Уесли поясни:
— Утилитарно в смисъл, че може да се е наложило да се отърве от нея, Кей. Ако например се е случило нещо, така че да го е заподозряла в другите три убийства. Той се паникьосва и решава, че трябва да убие и нея. Как може да го направи и да не бъде заподозрян? Като изкопира другите убийства.
— Това вече ми звучи познато — казах аз с равен тон, — чувала съм го от съдружника ти, Уесли редеше думите си бавно и отмерено, като ударите на метроном:
— Всички възможни сценарии, Кей. Трябва да ги разгледаме всичките.
— Разбира се. И аз нямам нищо против, при условие че Марино наистина разгледа всичките възможни сценарии, а не си слага капаци на очите само защото се вманиачава или пък защото има някакъв си проблем.
Уесли хвърли бърз поглед към вратата и каза толкова тихо, че думите му едва достигнаха до мен:
— Съгласен съм, че Пит си има своите предубеждения.
— И най-добре е да ми кажеш какви точно са тези предубеждения.
— Смятам, че е достатъчно да спомена, че когато ФБР го избра като подходящ кандидат за тандема ПЗОП, ние се поровихме малко в миналото му. Знам къде и как е израснал. Има неща, които човек не забравя цял живот. Случват се и такива работи.
За мен това не беше нищо ново — вече се бях досетила и сама. Марино беше роден от другата страна на демаркационната линия и бе израснал в бедност. Той се чувстваше неловко сред хората, които винаги го бяха карали да се чувства неловко. Социалните лидери и знаменитостите, завръщащи се в родния град, никога не го бяха и поглеждали, защото той винаги е бил аутсайдер в обществото, защото баща му е имал кал под ноктите, защото винаги е бил от простолюдието.
Бях чувал хиляди пъти подобни сълзливи полицейски истории. Единственото предимство на един такъв тип е, че е як и бял и че решава да стане още по-як и още по-бял, като докопа пистолет и значка.
— Нямаме право да се оправдаваме, Бентън — казах аз след малко. — Престъпниците не могат да бъдат оправдавани само защото са имали скапано детство. Нямаме право да използваме властта, която ни е дадена, за да наказваме хора, които ни напомнят за собственото ни скапано детство.
Не че ми липсваше състрадание. Много добре разбирах миналото на Марино. Не ми бе чужд неговият гняв.
Той ме бе завладявал много пъти, когато бях заставала лице в лице с обвиняемия в съда. Колкото и да бяха убедителни доказателствата, ако той изглеждаше почтен, ако имаше приличен вид и носеше костюм за двеста долара, дванадесетте работещи мъже и жени дълбоко в себе си нямаше напълно да повярват, че е виновен.
А аз можех да повярвам почти всичко за всеки един човек. При условие, че съществуват факти. Дали Марино забелязваше фактите? Дали забелязваше каквото и да било?
Уесли отмести стола си назад, стана и се протегна.