Нямаше какво ново да се научи от мрежата, изрязана от прозореца на Лори Питърсън. Тя беше от изкуствен материал, което означаваше, че не задържа никакви следи от използвания инструмент. Не можеше да бъде определена дори посоката на разреза. Нямаше как да разберем дали мрежата е била изрязана отвътре навън или отвън навътре, защото за разлика от метала пластмасата не се огъва.
Тази информация би била от голямо значение за нас, аз самата бях готова да дам много, за да разбера. Ако мрежата е била изрязана от вътрешната страна, тогава всички съмнения отпадаха. Това би означавало, че убиецът се е опитвал да излезе, а не да влезе в дома на Питърсън. И най-вероятно би означавало, че Марино е бил прав да подозира съпруга.
— Единственото сигурно нещо — рече Франк, като издухваше спирали ароматен дим — е, че разрезът е чист, направен с нещо остро като бръснач или нож.
— Може би същият инструмент, с който е бил срязан халатът?
Той разсеяно свали очилата си и започна да ги бърше с носната си кърпа.
— Нещо остро е било използвано за срязване на халата, но не мога да определя дали е бил същият инструмент, използван при изрязването на мрежата. Не мога дори да ти дам класификация, Кей. Може да е било кама. Може да е било сабя или ножица.
Срязаните електрически шнурове и туристическият нож подсказваха друго.
След направената микроскопска съпоставка Франк имаше всички основания да смята, че шнуровете са били прерязани с ножа на Мат Питърсън. Следите по острието съответстваха на следите по отрязаните краища на шнуровете. И отново в главата ми мрачно се мярна — „Марино“. Тези косвени улики не биха означавали нищо съществено, ако туристическият нож беше намерен на открито или близо до леглото, вместо скрит в едно от чекмеджетата на Щат Питърсън.
Аз все още имах свой собствен сценарий. Убиецът вижда ножа върху бюрото на Лори и решава да го използва. Но защо след това го скрива? Освен ако ножът е бил използван за срязване на халата на Лори и за отрязване на електрическите шнурове, това обръщаше последователността на събитията, така както си ги бях представяла досега.
Бях предполагала, че когато убиецът е влязъл в спалнята на Лори, той е носил някакъв инструмент за рязане — нож или нещо остро, с което е изразял мрежата на прозореца. А ако е било така, защо не е използвал същия инструмент, за да среже шнуровете? Как е станало така, че се е озовал с туристическия нож в ръка? Веднага след като е влязъл в спалнята ли, го е забелязал върху бюрото?
Не беше възможно. Бюрото беше далеч от леглото, а когато той е влязъл, спалнята е била тъмна. Нямаше как да е видял ножа. Нямаше как да го е видял, преди да светне лампата, а в този момент Лори вече трябва да е била сплашена с нож, опрян до гърлото. Защо туристическият нож върху бюрото е има някакво значение за него? Нещата не се връзваха.
Освен ако нещо не го беше прекъснало.
Освен ако нещо не се бе случило, прекъсвайки и променяйки ритуала му, нещо неочаквано, което го бе накарало да промени хода на действията си.
С Франк разиграхме и този вариант.
— Всичко това е при положение, че убиецът не е мъжът й — рече Франк.
— Да. Всичко това е при положение, че убиецът е непознат на Лори. Той си има схема на поведение, modus operandi. Но докато е с Лори, нещо се случва, нещо, което го е изненадало.
— Нещо, което тя е направила…
— Или казала — отвърнах аз и продължих: — Може да е казала нещо, което го е объркало и забавило.
— Възможно е. — Видът му беше скептичен. — Може да го е забавила достатъчно дълго, за да му позволи да забележи ножа на бюрото, достатъчно дълго, за да му хрумне идеята. Но според мен е по-вероятно, че той е намерил ножа върху бюрото по-рано същата вечер, защото вече е бил в къщата, когато тя се е прибрала.
— Не, аз не смятам, че е било така.
— И защо не?
— Защото тя си е била вкъщи доста време преди да бъде нападната.
Бях го премисляла много пъти.
Лори се е прибрала от болницата с колата, отключила е външната врата и я е заключила от вътрешната страна. Отишла е в кухнята и е оставила торбата на масата. След това е хапнала. Съдържанието на стомаха й показваше, че много малко преди да е била нападната, е изяла няколко солени бисквити. Смилането на храната току-що е било започнало. Ужасът й от нападението вероятно изцяло е блокирал процеса на храносмилане. Това е един от защитните механизми на организма. Храносмилането спира, позволявайки на кръвта да оросява повече крайниците, отколкото стомаха, и да подготви животното за бягство или за борба.
Само че за нея борбата е била невъзможна. Бягството също е било изключено.