След като е хапнала, тя е отишла от кухнята в спалнята. Според полицията имала е навик да гълта хапчето против забременяване вечер, непосредствено преди лягане. Петъчната таблетка липсваше от опаковката в спалнята. Тя е взела хапчето, вероятно е измила зъбите и лицето си, съблякла се е и е сложила халата, внимателно подреждайки дрехите си върху стола.
Смятах, че вече е била в леглото, когато, много скоро след това, е била нападната. Той може и да е наблюдавал къщата, скрит в мрака сред дърветата или храстите. Може да е изчакал да угаснат лампите, след това още известно време, за да бъде сигурен, че е заспала. Или може би я е наблюдавал и друг път и е знаел точния час на прибирането и лягането й.
Мислите ми ме върнаха към спалното бельо. То висеше свободно от леглото, сякаш подсказвайки, че преди това тя е лежала отдолу. Следи от борба нямаше в никоя друга част на къщата.
Спомените ме върнаха и към още нещо.
Миризмата, която спомена Мат Питърсън, сладникавата миризма, наподобяваща пот.
Ако убиецът е имал някаква особена миризма, достатъчно силна, за да бъде почувствана, то тогава трябваше да го следва навсякъде. Ако е бил в спалнята, изчаквайки Лори да се прибере, то тази миризма трябва да е била осезаема в помещението.
Тя е била лекарка.
Миризмите често са показателни за различни болести или отрови. Подготовката на лекарите ги прави много чувствителни към миризмите, толкова чувствителни, че аз самата често съм в състояние да различа по миризмата на кръв дали някоя жертва на нападение с пистолет или нож преди това е консумирала алкохол. Кръв или стомашни сокове с миризма на мускус или бадеми може да означава цианид. Миризмата на мокри листа в дъха на пациент може да е показателна за туберкулоза…
Лори Питърсън е била лекарка като мен. Ако е усетила някаква особена миризма, когато е влязла в спалнята, тя не би се съблякла, нито би направила каквото и да било друго, преди да е установила източника.
Кагни не е имал моите проблеми и понякога аз се чувствах преследвана от духа на предшественика си, когото никога не бях виждала, едно подсещане за силата и неуязвимостта, които аз самата никога нямаше да притежавам. В един свят, лишен от кавалерство, той бе рицар, у когото кавалерството липсваше. Той изтъкваше положението си както петелът — пъстрите си пера, и, мисля, че някъде дълбоко в себе си му завиждах.
Смъртта му е била неочаквана. Той буквално е паднал и е умрял в момента, в който е прекосявал дневната, за да включи телевизора за бейзболния финал. В предутринната тишина на един облачен понеделник той станал обект на собствените си инструкции. Покрили лицето му с кърпа и го откарали в залата за аутопсии, а до нея имал достъп само патологоанатомът, на когото било възложено да го прегледа. В продължение на три месеца никой не се докосвал до кабинета му. Той стоеше в абсолютно същия вид, с тази разлика, че Роуз вероятно беше изхвърлила угарките от пурите му.
Първата ми работа, когато се преместих в Ричмънд, беше да опразня неговата „светая светих“, така че от нея остана само черупката, за да прогоня и последните следи от бившия й обитател, включително мрачния му портрет в академична тога, който висеше зад внушителното му бюро под лампа, подобна на лампите в музеите. Този портрет беше отпратен в Отдела по патология на Медицинския институт на Вирджиния заедно с едно цяло шкафче за книги, пълно с чудовищните дреболии, за които се смята, че съдебните патологоанатоми задължително колекционират, макар че повечето от нас изобщо не го правят.
Неговият — понастоящем моят — кабинет беше добре осветен, с тъмносин килим. По стените висяха гравюри, изобразяващи пейзажи и сцени от разни други цивилизовани места. Аз почти не събирах дреболии от професионалната си дейност и единственият намек за подобни болезнени наклонности беше глинената глава, пресъздаваща чертите на едно убито момче, чиято самоличност така и остана тайна. Бях увила пуловер около долната част на врата и бях поставила главата на горния рафт на един шкаф, така че пластмасовите му очи можеше да наблюдават отворената врата в очакване някой да влезе и да го повика по име.
Работното ми място не се отличаваше с нищо особено, беше удобно и практично, а вещите ми бяха най-обикновени и преднамерено не подсказваха нищо. Но макар е известно самодоволство да си повтарях, че е по-добре да си професионалист, отколкото легенда, тайно се съмнявах в това.
Духът на Кагни още витаеше наоколо.
Различни хора постоянно ми напомняха за него, като ми разказваха истории, които с времето ставаха все по-апокрифни. Рядко носел ръкавици, докато работел. Случвало се да пристига на местопроизшествията, дъвчейки обяда си. Ходел на лов с ченгетата, на пикници със съдиите, а предишният комисар бил толкова наплашен от Кагни, че бил стигнал до пълно угодническо раболепие.