Наложих си да потисна раздразнението си. Какво очакваха те? Представете си само как някой майор, който е гъст с Аби Търнбул или някой си там друг, си признава: „Да бе, съжалявам, ама аз изплюх камъчето.“
Амбърги обърна една страница от тефтерчето си.
— От първото убийство насам вестниците цитират някакъв „медицински източник“ на тяхната информация седемнадесет пъти. Това ме безпокои, доктор Скарпета. Очевидно най-сензационните подробности, например способът на завързване на жертвите, следите от сексуално насилие, начинът, по който убиецът е проникнал в домовете, къде са били намерени телата, ДНК-изследванията, всичко това се приписва на този медицински източник. — Той ми хвърли бегъл поглед. — Да смятам ли тези подробности за отговарящи на истината?
— Не съвсем. Има няколко незначителни разминавания.
— Например?
Не исках да му казвам. Не исках да обсъждам тези случаи с него. Но дори мебелите в кабинета ми му принадлежаха по право. Бях длъжна да му докладвам. Той не беше длъжен да докладва на никого освен на губернатора.
— Например — отговорих аз — в първия случай се говореше за светлокафяв колан от плат около врата на Бренда Степ. А всъщност тя е била удушена с чорапогащник.
Амбърги си записваше.
— И какво друго?
— В случая със Сесил Тайлър се говореше за кървене от лицето й, за покривката на леглото, която била цялата напоена с кръв. Което е, меко казано, преувеличено. По нея нямаше никакви порезни рани, никакви рани от подобен характер. Малко кървава течност от носа и устата й, но това е настъпило след смъртта й.
— Тези подробности — Амбърги продължаваше да пише, докато говореше — били ли са споменати в докладите ГСЛ–1?
Трябваха ми няколко секунди, за да си придам спокоен вид. Сега вече ми ставаше ясно накъде бие. ГСЛ–1 представляваше първоначалният доклад на съдебния лекар, който се занимаваше с разследването. Дежурният съдебен лекар просто записваше това, което е видял на местопрестъплението, и сведенията от полицията. Подробностите невинаги бяха съвсем точни, защото дежурният съдебен лекар неизменно беше заобиколен от шум и глъчка, а аутопсията още не бе направена.
Освен това съдебните лекари не са съдебни патологоанатоми. Те са лекари на частна практика, почти доброволци, които получават по петдесет долара на случай, за да бъдат измъквани от леглото посред нощ или пък за да им съсипят почивните дни с някоя катастрофа, самоубийство или убийство. Обществото бе задължено на тези мъже и жени; те бяха неговият авангард. Основната им работа се състоеше в това да определят дали случаят заслужава аутопсия, да си запишат всичко и да направят много снимки. Дори някой от моите съдебни лекари да беше взел чорапогащник за светлокафяв колан, това нямаше никакво отношение към случая. Моите съдебни лекари не разговаряха с пресата.
Амбърги упорстваше:
— Това за светлокафявия колан от плат и за кървавите чаршафи. Питам се дали го е имало в ГСЛ–1.
— По начина, по който се говори за подробностите в пресата — отговорих аз твърдо, — не.
Танър вметна с крива усмивка:
— Всички знаем какво прави пресата. Взема муха и от нея прави слон.
— Вижте — казах аз, като огледах тримата мъже, — ако искате да кажете, че някой от моите съдебни лекари предава подробности по тези случаи на пресата, мога със сигурност да ви кажа, че не сте познали. Това просто не е вярно. Познавам и двамата съдебни лекари, които са били извикани за първите два случая. Те работят като съдебни лекари в Ричмънд от години и винаги са били безупречни. Съдебен лекар на местопрестъплението при третия и четвъртия случай бяха аз. Информацията не излиза от моята служба. Подробностите, и най-малките, се знаеха от всички, които бяха там. Всеки от тях би могъл да ги съобщи — например членовете на спасителната бригада, която беше извикана.
Амбърги се намести и коженият му стол тихо изскърца.
— Вече проверих екипите. Били са извикани три различни бригади. Няма нито един човек, който да е присъствал и на трите местопрестъпления.
Обадих се с равен глас:
— Анонимните източници често са смесица от най-различни източници. Медицинският източник би могъл да бъде смесица от думите на член от спасителна бригада или на полицай, или пък да е нещо, подслушано или видяно от репортера, докато той е чакал пред някоя от къщите, в която е бил намерен труп.
— Вярно. — Амбърги кимна. — И аз не смятам, че някой от нас тук вярва изтичането на информация да произлиза от службата на главния съдебен лекар — поне не преднамерено…