— Преднамерено?! — прекъснах го аз. — Искате да кажете, че изтичането може да идва от моята служба непреднамерено? — Точно когато се готвех самоуверено да заявя, че това са пълни глупости, нещо ме накара да замълча.
Обяснението беше толкова просто, че аз усетих как червенина залива врата ми. Служебната ми база данни. Някой външен човек беше проникнал в нея. За това ли намекваше Амбърги? Но откъде можеше да знае той за това?
Амбърги продължи, сякаш изобщо не ме беше чул:
— Хората говорят, служителите говорят. Разказват на семействата си, на приятелите си и в повечето случаи нямат лоши намерения. Но човек никога не знае къде ще се озове тази информация — може би на бюрото на някой репортер. Случват се такива неща. Ние разглеждаме случая обективно, опитваме всяка възможност. Налага се. Както сигурно разбрахте, част от изнесената информация би могла да бъде пагубна за разследването.
Танър добави лаконично:
— Управлението на града, кметът — разгласяването на тази информация никак не ги радва. Размерът на убийствата сам по себе си е един голям минус за Ричмънд. Сензационни репортажи за масови убийци са последното нещо, от което градът има нужда. Всички големи новостроящи се хотели зависят от големите конференции, от посетителите. Никой не иска да посещава град, в който ще се бои за живота си.
— Съвсем вярно — съгласих се аз хладно. — Но също така на никого не би било приятно да знае, че основната грижа на града, що се отнася до тези убийства, е, че те са главоболие, притеснение, пречка за туризма.
— Кей — тихо започна да ме увещава Болтс, — никой не прави подобни скандални инсинуации.
— Разбира се, че не — бързо добави Амбърги, — но не можем да обърнем гръб на неприятните факти, а ето че под повърхността ври и кипи. Страхувам се, че ако не внимаваме много, когато се заемем с тази работа, ще предизвикаме голям взрив.
— Взрив? Защо? — попитах аз внимателно и автоматично погледнах Болтс.
Лицето му беше изопнато, а погледът му бе станал суров под напора на сдържаните чувства. Неохотно той рече:
— Последното убийство е направо бомба със закъснител. Има неща, свързани със случая „Лори Питърсън“, за които не говори никой. Неща, които, слава Богу, репортерите не знаят. Но това е просто въпрос на време. Някой ще узнае и тези неща и ако ние не сме успели да се справим с този проблем преди това, разумно и без много шум, тази бомба ще гръмне така, че ще помете всичко.
Танър пое щафетата с мрачен израз на издълженото си изпито лице.
— Съществува риск управата на града да бъде, хм, дадена под съд.
Той хвърли кос поглед към Амбърги, който му направи знак да продължи.
— Защото се е случило нещо много неприятно. Оказва се, че Лори Питърсън се е обадила в полицията малко след като се е прибрала от болницата в късните часове в събота. Разбрахме това от един от дежурните диспечери. В един без единадесет през нощта телефонист на телефон деветстотин и единадесет приел съобщението. На компютърния екран се появил адресът на Питърсънови, но връзката веднага била прекъсната.
Болтс се обърна към мен:
— Както сигурно си спомняш от местопрестъплението, на нощното шкафче имаше телефон, а жиците бяха изтръгнати от стената. Предполагаме, че доктор Питърсън се е събудила, когато убиецът е бил вече в дома й. Тя се е пресегнала към телефона и е успяла да набере деветстотин и единадесет, преди да бъде прекъсната. Адресът й се е появил на компютърния екран. И това е всичко. Нищо не е било казано. Такива обаждания на телефон деветстотин и единадесет се предават на патрулните коли. В девет от десет случая са фалшиви сигнали, дечурлига, които си играят с апарата. Но никога не можем да бъдем сигурни. Не можем да бъдем сигурни, че човекът не е получил инфаркт или някакъв припадък. Че не е в смъртна опасност. Затова телефонистът е задължен да даде приоритет на такова обаждане. Диспечерът веднага го предава на патрулните коли, за да може някой от патрулиращите полицаи да се отбие на дадения адрес и да провери дали всичко е наред. Това не е било направено. Един от телефонистите на деветстотин и единадесет, който в този момент вече бил освободен от работа, определил това обаждане като приоритет от четвърта категория.
Танър се намеси:
— Същата тази вечер полицията е имала доста работа по улиците. Доста обаждания. А колкото повече обаждания има, толкова е по-лесно да се даде по-ниска приоритетна категоризация от обикновено. Проблемът е там, че когато се определи номерът на категорията, връщане назад няма. Диспечерът разбира номерата от монитора си. Той няма представа от характера на обажданията, докато не се заеме с тях. Няма шанс да се захване с четворка, когато е задръстен с единици, двойки, тройки, които тепърва трябва да разпрати на патрулните коли.