— Няма никакво съмнение, че вината е у телефониста — каза Амбърги меко. — Но, мисля, че на всички ни е ясно как може да е станало това.
Седях толкова неподвижно, че едва дишах.
Болтс продължи със същия безцветен тон:
— Чак след около четиридесет и пет минути една патрулна кола най-сетне минала покрай дома на Питърсънови. Патрулният полицай казва, че осветил предната част на къщата с фенерчето си. Лампите били изгасени, всичко изглеждало, цитирам, „спокойно“. В този момент той получава обаждане за някаква семейна разпра, запалва мотора и изчезва. Малко след това се прибрал господин Питърсън и намерил тялото на жена си.
Мъжете продължиха да говорят, да обясняват. Споменаваше се Хауърд Бийч, някакво убийство с нож в Бруклин, когато полицията пренебрегнала сигналите и жертвите издъхнали.
— Съдилищата във Вашингтон и в Ню Йорк са излезли с решение за сваляне на отговорността от правителството за това, че не е успяло да предпази хората от престъпления.
— Какво прави или не прави полицията, няма никакво значение.
— Вярно, ако се стигне до съд, ние ще спечелим, но пак ще загубим заради обществения резонанс.
Думите минаваха покрай ушите ми. В съзнанието ми като на филмова лента се нижеха ужасни картини. Набирането на 911, фактът, че обаждането е било безуспешно, ми отвориха очите.
Сега вече знаех какво се бе случило.
Лори Питърсън е била изморена след дежурството си в спешния кабинет, а мъжът й казал, че ще се върне по-късно от обикновено. Така че тя си е легнала, може би е искала малко да поспи, докато той се прибере — както правех и аз, докато бях стажантка и трябваше да чакам да се прибере Тони от библиотеката по право в Джорджтаун. Тя се е събудила от това, че в къщата има някой, може би от тихите стъпки на този човек в коридора, които се приближавали към спалнята. Объркана, извикала името на мъжа си.
Отговор на последвал.
В този промеждутък от мрак и тишина, който навярно й се е сторил като цяла вечност, тя разбрала, че човекът в къщата не е Мат.
Изпадайки в паника, щракнала ключа на лампата до леглото, за да набере телефонния номер.
Но едва успяла да набере 911, и убиецът вече е бил при нея. Изтръгнал жиците от стената, преди тя да успее да извика за помощ.
Може би е грабнал слушалката от ръката й. Може би се е разкрещял, а може тя да е започнала да го моли. Бил е прекъснат, за момент е бил изваден от равновесие.
Бил е разярен. Може да я е ударил. Може този да е бил моментът, когато е счупил ребрата й, тя се е снишила от болка и ужас, а той диво се е заоглеждал. Лампата е била запалена. Той е можел да види всичко в стаята. Можел е да види туристическия нож върху бюрото.
Това убийство е могло да бъде предотвратено. Могло е да бъде спряно!
Ако на обаждането й е бил даден приоритет от първа категория, ако сигналът е бил предаден на някоя патрулна кола веднага, полицията е щяла да пристигне след няколко минути. Дежурният полицай е щял да забележи запалената лампа в спалнята — убиецът не би могъл да среже шнуровете и да завърже жертвата на тъмно. Полицаят е щял да слезе от колата и да чуе нещо. Ако не друго, то поне ако беше си направил труда да освети задната част на къщата с фенерчето си, е щял да забележи изрязаната мрежа на прозореца, пейката, отворения прозорец. Ритуалът на убиеца е изисквал време. Полицията е могла да влезе, преди жената да бъде убита, докато все още е била жива!
Устата ми беше толкова пресъхнала, че трябваше да отпия няколко глътки кафе, преди да промълвя:
— Колко хора знаят за това?
Болтс отговори:
— Никой нищо не е казвал, Кей. Дори сержант Марино не знае нищо. Или поне не е сигурно, че знае нещо. Той не е бил дежурен, когато обаждането е било предадено. Обадили му се у дома, след като униформен полицай вече е бил пристигнал на местопрестъплението. Отделът е предупреден. Ченгетата, които знаят за случилото се, не биха го обсъждали с когото и да било.
Знаех какво означава това. Ако някой проговореше, това щеше автоматически да го изпрати в пътната полиция или пък зад някое бюро в отдела за униформени полицаи.
— Единствената причина, поради която ви информираме за тази… неприятна ситуация — Амбърги подбираше думите си много внимателно, — е, че ще ви е нужна цялата информация, за да можете да разберете мерките, които се налага да вземем.
Седях на тръни и не отделях поглед от него. Ето сега щеше да дойде основното.
— Снощи разговарях с доктор Спиро Фортозис, съдебния психиатър, който беше така добър да сподели с мен своята гледна точка. Обсъдих тези случаи и с ФБР. Според експертите по портретуването на този тип убийци изнасянето на информация само изостря проблема. От това убиецът се възбужда още повече. Прочита какво е направил и от това се възбужда.