— Не можем да ограничаваме свободата на печата — припомних му аз направо. — Нямаме никакъв контрол върху това, което пишат журналистите.
— Имаме. — Погледът на Амбърги блуждаеше през прозореца. — Колкото по-малко информация им даваме, толкова по-малко неща ще публикуват. За съжаление вече сме им дали много… — Последва пауза. — Или поне някой им е дал.
Не бях сигурна накъде бие Амбърги, но знаците по пътя му определено сочеха към мен. Той продължи:
— Резултатът от сензационните подробности… от изтичането на информация, за която вече говорихме, са зловещите репортажи, използващи цветист език, огромните заглавия. Експертното становище на доктор Фортозис е, че точно това може да е подтикнало убиеца толкова скоро да извърши ново престъпление. Фактът, че всичко е станало публично достояние, го възбужда, подлага го на ужасен стрес. Нагонът му се обажда отново и той трябва да се освободи от енергията, като си избере нова жертва. Както знаете, само една седмица дели убийството на Сесил Тайлър от убийството на Лори Питърсън…
— Обсъждали ли сте тези неща с Бентън Уесли? — прекъснах го аз.
— Нямаше нужда. Разговарях със Съслинг, колега от Отдела за изследване на поведенческите схеми в Куонтико. Той е известен в областта си, има доста публикации на тази тема.
Слава Богу. Нямаше да понеса да чуя, че само преди няколко часа Уесли е седял в моята заседателна зала, без да спомене и дума за това, което сега чувах. И тогава си помислих, че той щеше да е точно толкова изваден от равновесие, колкото бях и аз. Комисарят вкарваше свой собствен клин в разследването. Той изместваше мен, изместваше Уесли, изместваше Марино и поемаше нещата в собствените си ръце.
— Вероятността от сензационни публикации, предизвикани от прекалените приказки, от изтичането на информация — продължи Амбърги, — фактът, че градската управа може да бъде дадена под съд заради случая с набирането на деветстотин и единадесет, изискват взимане на сериозни мерки, доктор Скарпета. Цялата информация, предназначена за обществеността, отсега нататък ще минава през Норм или Бил, що се отнася до полицията. А от вашата служба няма да изтича никаква информация, освен ако тази информация не я изнасям аз. Ясен ли съм?
Никога досега не беше имало проблеми с моята служба и той го знаеше. Никога не бяхме искали да се набиваме в очите на обществеността, а аз винаги бях внимавала много, когато изнасях информация за пресата.
Какво щяха да кажат репортерите, какво щяха да кажат всички други, когато ги отпратехме при комисаря за информация, която поначало произлизаше от моята агенция? Това не се беше случвало никога, в цялата четиридесет и две годишна история на съдебномедицинската система във Вирджиния. Фактът, че ми запушваха устата, беше знак, че ми се отнемат пълномощията, защото не можеше да ми се има доверие.
Огледах се. Нито един от присъстващите не искаше да срещне погледа ми. Зъбите на Болтс бяха здраво стисната, а очите му бяха вперени невиждащо в чашката кафе. Отказваше ми дори успокоението на една усмивка.
Амбърги отново запрелиства бележките си.
— Най-тежкият случай е Аби Търнбул, а това за никого не е новост. Не защото е била пасивна е спечелила толкова награди. — След това се обърна към мен. — Вие нали се познавате?
— Тя рядко успява да се промъкне покрай секретарката ми.
— Разбирам. — Той небрежно обърна още една страница.
— Опасна е — намери се Танър. — „Таймс“ е включен в една от най-големите вериги в страната. Имат си собствена информационна мрежа.
— Няма никакво съмнение, че виновна за всичко е госпожица Търнбул. Другите, репортери просто препечатват сензационните й писания и ги дораздухват. — Болтс продължи бавно: — Това, което трябва да разберем, е откъде, по дяволите, получава стоката. — Обърна се към мен. — Важно е да не пренебрегваме нито един канал. Например кой друг има достъп до данните ти, Кей?
— Копия се изпращат до щатския прокурор и до полицията — отговорих с равен тон. Щатският прокурор и полицията бяха той и Танър.
— А близките на жертвите?
— Досега не съм получавала молби от семействата на жените, а ако това стане, ще ги препратя към вашата служба.
— А застрахователните компании?
— Когато са ми искали данни, съм им ги предоставяла. Но след второто убийство наредих на служителите си да предават докладите ни само на вашата служба и на полицията, на никой друг. Докладите са временни. От доста време насам така извъртам нещата, че да не влязат в обръщение.