Когато се върнах в заседателната зала, тримата мъже бяха придърпали столовете си един към друг. Седнах на разстояние от тях, запалих цигара и безмълвно зачаках, предизвиквайки Амбърги да ми каже да напусна. Той мълчеше. Така че останах.
Мина още един час.
Чуваше се шум от прелистване на страници, от отваряне и затваряне на папки, тихо се правеха коментари и забележки. Снимки се разстилаха върху масата като карти за игра. Амбърги не пропускаше да си води бележки със ситния си засукан почерк. В един момент няколко папки се изплъзнаха от скута на Болтс и се стовариха на пода.
— Аз ще ги вдигна. — Танър отмести стола си встрани без никакви признаци на ентусиазъм.
— Готово. — Болтс изглеждаше направо отвратен, докато събираше листовете, разпилени под и около масата. Той и Танър си направиха труда да разпределят всеки според номера на случая, а аз седях и ги наблюдавах вцепенена. През това време Амбърги продължаваше да си записва, сякаш не се бе случило нищо.
Минутите се точеха като часове, а аз продължавах да седя. От време на време ми задаваха някакъв въпрос. През по-голямата част от времето мъжете просто разглеждаха и разговаряха, като че ли мен изобщо ме нямаше.
В шест и половина се преместихме в стаята на Маргарет. Аз седнах пред компютъра, изключих режима на повикване и пред очите ми се появи списък на случаите и приятната комбинация от оранжево и синьо, която Маргарет бе избрала. Амбърги погледна бележките си и ми продиктува номера на случая „Бренда Степ“, първата жертва.
Набрах номера и почти веднага данните се появиха на екрана.
Имаше повече от десет взаимно свързани таблици. Мъжете започнаха да разглеждат данните, които изпълваха оранжевото поле, и ме поглеждаха всеки път, когато искаха да превключа на следващата страница.
След две страници се появи нещо, което всички забелязахме едновременно.
В колонката, озаглавена „Дрехи, лични вещи и т.н.“, имаше описание на всички вещи, докарани заедно с тялото на Бренда Степ, включително и това, с което е била завързана. С големи черни букви там пишеше: „Светлокафяв платнен колан около врата.“
Амбърги се наведе през мен и безмълвно прокара пръст по екрана.
Аз отворих папката със случая „Бренда Степ“, за да покажа, че не това съм издиктувала за протокола от аутопсията, че в моята папка пише: „Найлонов чорапогащник, телесен цвят, около врата.“
— Да — каза Амбърги, явно решил да опресни паметта ми. — Но погледнете само доклада на спасителната бригада. В техния списък пише: „Светлокафяв колан от плат.“
Бързо намерих списъка на спасителната бригада и го разгледах. Той имаше право. Описвайки това, което е видял, санитарят споменаваше, че жертвата е била завързана с шнур около китките и глезените, а около врата й е имало „светлокафява ивица от плат, подобна на колан“.
Болтс добави с тон, в който звучеше все пак желание да помогне:
— Възможно ли е някоя от твоите служителки да е разглеждала доклада и по погрешка да е вписала това, което е видяла в списъка на спасителната бригада, това тук за колана; с други думи, възможно ли е да не е забелязала, че не съответства на данните, които ти си издиктувала в доклада за аутопсията?
— Не е много вероятно — възразих аз. — Служителите ми знаят, че трябва да вземат данните единствено от доклада за аутопсията, лабораторния доклад и смъртния акт.
— Но е възможно — каза Амбърги, — защото този колан се споменава. Има го черно на бяло.
— Възможно е, разбира се.
— Значи е възможно — отсече Танър — източникът на този „светлокафяв колан“, който се споменава във вестниците, да е вашият компютър. Може някой репортер да е проникнал във вашата база данни или пък да е накарал друг да го направи. Информацията, която след това е публикувал, е била неточна, защото е имало неточност в компютърните ви данни.
— Или защото информацията е получена от санитаря, който е записал информацията за колана в доклада на бригадата си — парирах аз.
Амбърги се отдръпна от компютъра и каза хладно:
— Надявам се, че ще направите нещо, за да запазите сигурността на служебните си данни. Накарайте момичето на компютъра ви да смени паролите. Направете всичко необходимо, доктор Скарпета. И още, очаквам писмено обяснение от вас по този въпрос.
Тръгна към вратата, но се спря достатъчно дълго, за да изстреля:
— Копия от него ще бъдат раздадени на всички заинтересовани страни, а след това ще изчакаме да видим дали ще се наложи вземането и на други мерки.
Сетне се обърна и изчезна, а Танър го последва по петите.
Когато не помага нищо друго, започвам да готвя.