— Винаги казвам истината.
— Не винаги — отбеляза той хитро. — Редовно слъгваш за нас двамата — просто като пропускаш да споменеш факта.
— Може и Амбърги да е знаел — прекъснах го аз. — Искам само да чуя от теб, че не си му казал ти.
— Не съм. — Той впери в мен напрегнат поглед. — Кълна ти се. Ако бях чул нещо такова, щях веднага да те предупредя, Кей. Щях да изтичам до първата телефонна кабина…
— И да изскочиш от нея като Супермен.
— Дяволите да го вземат — промърмори той. — Ето че сега ми се подиграваш.
Лицето му придоби израза на обидено момче. Имаше много роли, които Бил играеше, и ги играеше всичките изключително добре. Понякога ми беше трудно да повярвам, че е толкова влюбен в мен. А може би това също беше роля?
Изглежда, играеше главната роля във фантазиите на половината жени в града, и организаторът на предизборната му кампания беше достатъчно проницателен, за да се възползва от това. Снимки на Бил бяха разлепени по ресторанти и магазини, висяха закачени по стълбовете на почти всяка пресечка. Кой можеше да устои на това лице? Той беше зашеметяващо красив, в косата му имаше сламеноруси кичури, а кожата беше с постоянен загар от няколкото часа, които прекарваше всяка седмица в тенис клуба. Човек можеше да отмести погледа си от него само с усилие.
— Не ти се подигравам — казах аз уморено. — Наистина, Бил. И хайде да не се караме.
— Съгласен съм.
— Просто ми писна. Нямам представа какво да правя.
Изглежда, той вече беше мислил по този въпрос, защото каза:
— Би било добре, ако можеш да разбереш кой е проникнал в данните на компютъра ти. — Последва дълга пауза. — И още по-добре, ако успееш да го докажеш.
Да го докажа? — Изгледах го внимателно. — Да не искаш да кажеш, че подозираш някого?
— Не бих могъл да се позова на факти.
— Кого? — попитах аз, палейки цигара.
Погледът му блуждаеше из кухнята.
— Номер едно в моя списък е Аби Търнбул.
— Мислех, че ще ми кажеш нещо, за което не бих могла да се досетя сама.
— Говоря съвсем сериозно, Кей.
— Добре де, тя е амбициозна журналистка — казах с раздразнение. — Честно казано, омръзна ми да слушам за нея. Не е толкова всемогъща, колкото всички смятат.
Бил рязко постави чашата си върху масата и тя силно иззвъня.
— Ти така си мислиш — каза той язвително и впи поглед в мен. — Тази жена е направо змия. Знам, че е амбициозна журналистка и така нататък. Но никой не може да си представи какво всъщност представлява. Тя е отмъстителна, изопачава фактите и е изключително опасна. Тази мръсница не би се спряла пред нищо.
Яростта, с която говореше, ме стресна и аз замълчах. Не беше обичайно за него да използва толкова язвителни думи, когато описва когото и да било. Особено когато описва човек, когото предполагах, че едва познава.
— Спомняш ли си репортажа, който направи за мен преди месец-два?
Преди известно време „Таймс“ най-после се бе наканил да отпечата задължителния портрет на новия прокурор на щата. Репортажът, отпечатан в неделния брой, беше доста обемист и аз не си спомнях какво точно беше написала Аби Търнбул, освен че като цяло материалът оставяше впечатление за необичайно безразличие, като се има предвид кой беше авторът му.
— Доколкото си спомням, материалът беше беззъб. От него нямаше никаква вреда, нямаше и никаква полза — казах.
— За това си имаше причина — изстреля той в отговор. — И подозирам, че не става въпрос за това, което е искала да напише.
Не намекваше, че задачата е била скучна. Искаше да ми каже нещо друго и нервите ми отново се опънаха.
— Преживяването ми с нея беше направо ужасно. Тя прекара с мен един цял ден, седя до мен в колата, докато отивах от едно събрание на друго, по дяволите, даже дойде с мен до химическото чистене. Знаеш какви са тези журналисти. Ще влязат с теб и в клозета, ако им позволиш. Нека само да ти кажа, че по-късно същата вечер нещата се развиха по един доста печален и съвсем изненадващ начин.
Той се поколеба, за да види дали съм го разбрала правилно.
Бях го разбрала съвсем правилно.
Хвърли ми един поглед, а лицето му придоби сурово изражение.
— Случката направо ме извади от равновесие. Излязохме от последното събрание към осем. Тя настояваше да отидем да вечеряме. Каза, че вестникът щял да покрие разноските, а пък тя имала още няколко въпроса за доизясняване. Още не бях изкарал колата от паркинга на ресторанта и тя заяви, че не се чувства добре. Била прекалила с виното или нещо такова. Искаше да я оставя у тях, вместо да я връщам в редакцията, където беше паркирала колата си. Така и направих. Закарах я. И Когато спрях колата пред къщата й, тя направо се хвърли отгоре ми. Беше ужасно.