— Би било доста трудно за вярване — казах аз. — Доста трудно е, да не кажа невъзможно, да се измами детекторът. А и няма значение какво представлява човекът.
— Има и такива случаи. Точно затова и не се признава от съда.
— Е, не бих се заклела, че е сто процента сигурно.
— Въпросът е — продължи той, — че нямаме никаква прилична причина да го приберем на топло, нито даже да го предупредим да не напуска града. Така че аз съм организирал следенето му. Това, което ни интересува, е какво прави през свободното си време. Дали не обича да се разхожда бавно с кола из различни квартали, за да опипва почвата.
— Значи не се е върнал в Шарлътсвил?
Марино тръсна цигарата си през прозореца.
— Мотае се, казва, че бил прекалено разстроен, за да се върне веднага. Преместил се е в един апартамент на Фриймънт Авеню, казва, че след случилото се кракът му нямало да стъпи в оная къща. Мисля, че иска да я продава. Не че има нужда от пари. — Той ми хвърли един поглед и аз за миг зърнах разкривения си образ в стъклата на огледалните му очила. — Изглежда, че съпругата е имала доста солидна застраховка. Сега Питърсън е с около двеста бона по-богат. Сигурно вече ще може спокойно да си пише пиеските, без да се тревожи за хляба.
Аз мълчах.
— А и сигурно няма да се занимаваме повече с това, че е бил съден за изнасилване през лятото, когато е завършил училище.
— Провери ли случая? — Знаех, че го е проверил, иначе нямаше да го споменава.
— Карал някакъв летен актьорски курс в Ню Орлиънс и направил грешката да приеме на сериозно една мацка, която се усуквала около него. Говорих с полицая, който се е занимавал със случая. Според него Питърсън играел главната роля в една пиеса и това момиче от публиката се побърква по него, започва да идва всяка вечер, оставя му бележки, цялата програма. След това се появява зад кулисите и вечерта приключва с обиколка на баровете във френския квартал. И в следващия момент тя звъни в полицията в четири сутринта и казва, че била изнасилена. Той е вътре и с двата крака, защото нейните тестове са положителни и показват, че извършителят не отделя секрет, а Питърсън е точно такъв.
— Случаят стигнал ли е до съда?
— Съдебните заседатели го отхвърлили. Питърсън си признал, че е имал с нея полово сношение в апартамента си. Но твърдял, че било по взаимно съгласие, че тя самата поискала. По момичето имало доста синини, имало следи дори по врата. Но никой не могъл да докаже откога са тези синини и дали ги е причинил Питърсън. Нали разбираш, съдебните заседатели са го погледнали, отчели са факта, че той играе в пиеса и че момичето само е предизвикало срещата. Той още пазел бележките й в гримьорната си, а те ясно показвали, че момичето е било лапнало по него. И той бил много убедителен, като обяснил, че когато тя отишла при него, по тялото й вече имало синини. И тя му била казала, че няколко дни преди това се спречкала с приятеля си, с когото се опитвала да скъса. И така, никой не се наел да приложи закона с цялата му тежест. Момичето или е нямало никакъв морал, или е направило глупава грешка и се е оставило да му извъртят такъв номер.
— Подобни случаи — отбелязах аз тихо — са почти невъзможни за доказване.
— Човек никога не знае. Има още едно съвпадение — каза той със съвсем небрежен тон, за който аз бях напълно неподготвена. — Обади ми се Бентън онази вечер и ми каза, че главният компютър в Куонтико е засякъл modus operandi, подобен на този на убиеца на тези жени тук, в Ръчмънд.
— Къде?
— Уолтъм, Масачусетс — отговори той и ми хвърли бърз поглед. — Преди две години, точно когато Питърсън е бил в горните курсове в Харвард, а той е на двадесетина километра източно от Уотън. През април и май две жени били изнасилени и удушени в апартаментите си. И двете живеели сами в партерни апартаменти, били завързани с колани или електрически жици. По всичко изглежда, че убиецът е влязъл през не добре затворени прозорци. И двата случая били станали през уикенда. Тези убийства са пълно копие на това, което става сега тук.
— Убийствата престанали ли са, когато Питърсън е завършил и е дошъл да живее тук?
— Не съвсем — отговори той. — Имало още едно по-късно същото лято, което Питърсън не е могъл да извърши, защото вече е живеел тук, а жена му била започнала работа в Медицинския институт на Вирджиния. Но при третия случай има някои разлики. Жертвата била под двадесет и живеела на около петнадесет километра от другите две убити жени. Не живеела сама, а с някакъв тип, който точно тогава не бил в града. Ченгетата сметнали, че последното убийство е „папагал“ — някой е прочел за първите две убийства във вестника и това му е дало идеята. Момичето било намерено чак след седмица и тялото било толкова разложено, че нямало никакъв шанс да се установи наличието на семенна течност. Било невъзможно да се установи кръвната група на убиеца.