— Ами първите два случая?
— Бил е човек, който не отделя секрет — каза той бавно, забил поглед право пред себе си.
Последва мълчание. Наложи се да си повторя, че в страната има милиони мъже, които не отделят секрет, че всяка година стават сексуални убийства във всеки голям град. Но съвпаденията бяха прекалено смущаващи.
Бяхме завили в тясна уличка с дървета от двете страни в един нов квартал. Тук всички къщи приличаха на фермерски постройки й бяха еднакви, а впечатлението, което се създаваше, беше на теснотия и евтини строителни материали. Виждаха се много табелки: ПРОДАВА СЕ, а имаше и къщи, които още не бяха довършени. В градините тепърва се засаждаше трева, ниски храсти кучешки дрян и плодови дръвчета.
На две пресечки оттук, вдясно, се намираше сивата къщичка, където преди по-малко от два месеца бе убита Бренда Степ. Къщата още не бе продадена, нито бе дадена под наем. Повечето хора, които търсят жилище, не горят от желание да се нанесат там, където някой е бил жестоко убит. Къщите и от двете страни се продаваха.
Паркирахме отпред и останахме да седим безмълвно в колата със спуснати прозорци. Забелязах, че имаше малко улични лампи. Вечер сигурно е много тъмно и ако убиецът е бил облечен в тъмни дрехи и е бил предпазлив, просто е нямало как да бъде забелязан.
Марино каза:
— Влязъл е през прозореца в кухнята от задната страна на къщата. Изглежда, тя се върнала към девет, девет и половина вечерта. Намерихме пазарска чанта в хола. На бележката от магазина е бил засечен часът с компютър — направила е последната си покупка в осем и петдесет вечерта. Прибрала се е вкъщи и си е приготвила късна вечеря. Този уикенд времето е било топло и предполагам, тя е оставила прозореца в кухнята отворен, за да се проветрява. Още повече, че си е пържила месо с лук.
Кимнах, защото си спомних съдържанието на стомаха на Бренда Степ.
— Когато човек си готви месо с лук, кухнята му обикновено се напълва с дим или поне се умирисва. Поне в моята така става. А освен това намерихме опаковка от говежда кайма, празно бурканче от сос за спагети и обелки от лук в боклука под мивката плюс накиснат тиган. — Той направи пауза и след това замислено добави: — Колко странно, като си помисли човек, че смъртта й може да е резултат от избора й на вечеря. Може би ако беше решила да изяде един сандвич или нещо такова, е нямало да остави кухненския прозорец отворен.
Това беше любима тема за размисъл на хората, които разследват убийства. „Какво щеше да стане, ако?“ Ако някой човек не бил отишъл да си купи цигари от близкия магазин в момента, в който двама въоръжени мъже са държали продавача заложник в склада отзад? Ако някой друг не бил излязъл да изхвърли боклука в момента, в който избягал затворник се е приближавал до дома му? Ако трети не се бил скарал с любовницата си и не подкарал колата си ядосан в момента, в който пиян шофьор вземал завоя, навлизайки в насрещното платно?
Марино каза:
— Нали забеляза бариерата на по-малко от една миля тук?
— Да. Има един супермаркет на ъгъла, точно преди завоя, който води към този квартал — спомних си аз. — Възможно е там да е оставил колата си, ако предположим, че останалата част от пътя е ходил пеша, Марино отбеляза загадъчно:
— Да, суперът. Затваря в полунощ.
Запалих още една цигара и продължих в духа на предположението, че за да бъде един детектив добър, той трябва да може да мисли като хората, по чиито следи е тръгнал.
— А ако ти беше на негово място — попитах аз, — как би постъпил?
— Как, ако бях на негово място?
— Ами ако ти беше убиецът?
— Зависи дали съм някакъв побъркан актьор, артистичен тип като Мат Питърсън или най-обикновен маниак, който се възбужда от това да дебне жени и да ги души.
— Второто — казах аз с равен тон. — Нека предположим, че е второто.
Беше ми поставил капан и сега се изсмя грубо.
— Виждаш ли как се хвана, докторке. Трябваше да ме попиташ каква е разликата. Защото разлика няма. Това, което искам да кажа, е, че какъвто и тип да съм, бих постъпил по един и същи начин — няма значение какъв съм през времето, когато съм на работа например и когато се държа като всички други. Когато се развихря, аз ще съм като всеки друг тип, който някога го е правил или ще го прави. Лекар, адвокат или индиански вожд.