— Продължавай.
И той продължи:
— Започва с това, че я виждам, имам някъде някакъв контакт с нея. Може да съм звъннал на вратата й, да съм някакъв продавач или да разнасям цветя и когато тя отвори вратата, едно гласче да ми подскаже: „Ето това е тя!“ Може да работя на някакъв строеж близо до дома й и да съм я видял да излиза и да се прибира сама. Аз се спирам на нея. Започвам да я преследвам в продължение, да речем, на седмица, за да науча колкото се може повече за нея, за навиците й. Например светенето на коя лампа означава, че е будна, загасването на коя, че спи, каква кола кара.
— А защо точно тя? — попитах. — От всички жени на света точно тя?
Той се замисли за момент.
— Защото има нещо в нея, което задейства пружината в мен.
— Заради външния й вид?
Той се замисли още повече.
— Може би. Но може би и заради начина й на поведение. Тя е делова жена. Бърлогата й не е никак лоша, значи е достатъчно умна, за да си изкарва прехраната сама и да живее добре. Понякога работещите жени са високомерни. Може да не ми е харесал начинът, по който се е отнесла с мен. Може би е наранила мъжествеността ми, в смисъл че съм под нейното ниво или нещо такова.
— Всичките жертви са работещи жени — казах аз и добавих: — Но, от друга страна, повечето жени, които живеят сами, работят.
— Точно така. И аз трябва да съм разбрал, че живее сама, да съм сигурен в това, поне да смятам, че съм сигурен. Аз ще я подредя нея, ще й покажа у кого е силата. Идва уикендът и на мен вече ми се иска да го направя. Така че се качвам в колата, късно, след полунощ. Вече съм разгледал целия квартал. Хм! Може би ще оставя колата си на паркинга на супера, но проблемът е там, че магазинът вече е затворен. Паркингът ще е празен и колата ми ще бие на очи от километър. Съвсем случайно съм забелязал, че на същия ъгъл, където е магазинът, има и автосервиз „Ексън“. И вероятно ще си оставя колата точно там. Защо? Защото, макар че автосервизът затваря в десет, човек очаква да види коли на паркинга на един автосервиз и след работно време. Никой не би обърнал внимание, дори и ченгетата, а мен най-много ме притесняват ченгетата. Защото може да мине някоя патрулна кола покрай празния паркинг, да види моята кола там и да реши да я разгледа или да провери на кого принадлежи.
Той описа всяка стъпка със смразяващи подробности. Облечен в тъмни дрехи, се прокрадва през сенките на квартала. Когато стига до адреса, усеща как адреналинът му се покачва в момента, в който разбира, че жената, чието име вероятно дори не знае, си е вкъщи. Колата и е отпред. Всички лампи, освен тази на терасата, са изгасени. Тя спи.
Без да бърза, той остава скрит, докато преценява положението. Оглежда се, за да е сигурен, че никой не го е забелязал, след това заобикаля къщата и усеща прилив на самоувереност. Невидим е откъм улицата, всички други къщи са много далече, никъде не светят прозорци, няма никакви признаци на живот. Зад къщата е тъмно като в рог.
Той се приближава тихо до прозорците и веднага забелязва кой е отворен. Сега е само въпрос на секунди — той срязва мрежата с нож и маха райберите от вътрешната страна. И ето че мрежата е свалена и лежи на тревата. Той отваря прозореца, вмъква се вътре и погледът му веднага се спира на очертанията на разни кухненски уреди.
— След като веднъж съм влязъл — продължи Марино, — ще остана за миг неподвижен и ще се ослушам. Когато се уверя, че не се чува никакъв звук, ще изляза в коридора и ще започна да търся стаята, в която тя спи. В малка къща като тази — той повдигна рамене — възможностите не са много. Намирам спалнята веднага и чувам равномерното й дишане вътре. Но сега си слагам нещо на главата, нещо като скиорска маска например…
— А защо си правиш труда? — попитах аз. — Така или иначе, тя няма да остане жива, така че да може да те разпознае.
— Заради космите. Ей, ама аз не съм глупав. Вкъщи сигурно се приспивам с учебници по съдебна медицина, сигурно знам наизуст десетте полицейски кода. Не им давам никакъв шанс да намерят мои косми по тялото й или където и да било другаде.
— Ако си толкова умен — сега аз му поставих капан, — защо не се притесняваш за ДНК-то? Не четеш ли вестници?
— Така или иначе, проклет да съм, ако си надяна от тия гумички. А вие никога няма да ме заподозрете, защото съм много излъскан. Като няма кого да заподозреш, нямаш и с какво да сравняваш и цялата тази ДНК алабалия отива на кино. Космите са нещо по-лично. Нали се сещаш — не искам да знаете дали съм бял или чернокож, дали съм рус или червенокос.