— Ами отпечатъци?
Той се усмихна.
— Ръкавички. Същите ръкавички, които носиш и ти, когато преглеждаш моите жертви.
— Мат Питърсън, не е носил ръкавици. Ако е бил с ръкавици, нямаше да остави отпечатъци по тялото на жена си.
Марино каза без запъване:
— Ако Мат е убиецът, не би се притеснявал от това, че ще остави отпечатъци в собствения си дом. Така или иначе, негови отпечатъци ще има навсякъде. — Тук той за момент замъча. — Ако. Работата е там, че търсим някаква откачалка. Е, Мат Питърсън е откачалка. Но пък не е единствената откачалка на този свят — има по една зад всеки храст. Това е. За съжаление нямам представа кой е пречукал жена му.
В съзнанието ми се мярна лицето от съня ми, бялото лице без черти. Слънчевите лъчи, които се процеждаха през предното стъкло, бяха горещи, но въпреки това по тялото ми пробяга студена тръпка.
Той продължи:
— Нататък нещата се развиват горе-долу така, както би могла да си ги представиш. Аз не искам да я стресна.
Промъквам се тихо до ръба на леглото и я събуждам, като поставям ръка на устата й, а острието на ножа допирам до гърлото й. Пистолет не нося, защото, ако тя се съпротивлява, той може случайно да гръмне и да ме нарани или пък да убие нея, преди да съм успял да си свърша работата. За мен това е много важно. Нещата трябва да се развият точно както искам аз, иначе много се разстройвам. Освен това не мога да си позволя риска някой да чуе изстрели и да извика полицията.
— Говориш ли й нещо? — попитах аз, като леко се покашлях.
— Говоря й тихо, казвам й, че ако вика, ще я убия. Повтарям й го отново и отново.
— Какво друго? Какво друго й казваш?
— Сигурно нищо друго.
Той постави колата на скорост и се обърна. Хвърлих последен поглед на къщата, където се бе случило това, което той току-що ми беше описал, или поне на мен ми се струваше, че се бе случило точно така. Събитията бяха пробягали пред очите ми като на филмова лента. Възприемах всичко не като някакво предположение, а направо като свидетелски показания. Едно признание, лишено от чувства, от угризения на съвестта.
Мнението ми за Марино се променяше. В този момент той ми беше по-несимпатичен от когато и да било.
Пътят вървеше на изток. Слънцето проблясваше между листата на дърветата. За известно време попаднахме в задръстване, в което колите се придвижваха със скоростта на охлюви; в автомобилите около нас седяха анонимни мъже и жени, които се прибираха от работа. Докато разглеждах отминаващите лица, изведнъж се почувствах много далече от тях, отчуждена, сякаш не принадлежах към техния свят. Те си мислеха за вечерята, може би за пържолите, които ще си сготвят на грил, за децата, за любовника, когото скоро щяха да видят, или пък за нещо, случило се през деня.
Марино продължаваше по списъка на жертвите.
— Две седмици преди убийството е идвал разносвач от градската пощенска служба с пакет. Направихме проверка на разносвача. Няма нищо съмнително — каза. Малко преди това идвал водопроводчик да поправи нещо.
Доколкото можахме да разберем, и той е чист. Досега не сме открили нищо, което да подскаже, че един и същи човек — разносвач или майстор — се повтаря и в четирите случая. Няма нито един общ знаменател. Няма никакво застъпване, нито дори общи черти, що се отнася до професиите им.
Бренда Степ беше учителка на пети клас в началното училище „Куинтън“, недалеч от дома й. Бе дошла да живее в Ричмънд преди пет години и неотдавна бе развалила годежа си с един треньор по футбол. Беше червенокоса, добре сложена, с остър ум и благ характер. По думите на приятелите й и бившия й годеник тичала за здраве по няколко мили всеки ден и нито пушила, нито пиела.
Вероятно знаех за живота й повече, отколкото семейството й в Джорджия. Била добросъвестна баптистка, ходела на църква всяка неделя и на църковни вечери в сряда вечер. Била музикантка, свирила на китара и водила младежки хор. Бе завършила английски език и преподаваше също английски. Освен бягането за здраве любимо нейно занимание били книгите. Преди да загаси лампата през онзи петък вечер, беше чела книга от Дорис Бетс.
— Има нещо, което открих съвсем скоро — каза Марино, — нещо, което направо ме шашна. Открих възможна връзка между нея и Лори Питърсън. Бренда Степ била лекувана в спешния кабинет на Медицинския институт на Вирджиния преди около шест седмици.
— Какво й е имало? — попитах аз изненадано.
— Незначително пътнотранспортно произшествие. Една вечер пред дома й я ударили, докато изкарвала колата на заден ход. Нищо кой знае какво. Сама извикала полиция, казала, че си ударила главата и се чувствала малко замаяна. Изпратена била линейка. Държали я няколко часа в спешния кабинет, за да бъде под наблюдение. Направили й рентгенова снимка. Нищо не открили.