— Лори Питърсън ли е била на смяна, когато е била приета?
— Ето това е най-хубавото — единственото попадение до този момент. Направих справка при шефа й. Лори Питърсън била на смяна същата вечер. Сега проверявам всички, които може да са били там — санитари, лекари, всички. Досега не е изникнало нищо, остава само ужасната мисъл, че двете жени може и да са се срещнали, без да подозират, че точно в този момент ние двамата с теб ще обсъждаме техните убийства.
Тази мисъл наистина изпрати по тялото ми тръпка, сякаш през мен премина нисковолтов ток.
— Ами Мат Питърсън? Има ли някакъв шанс да се окаже, че и той е бил тогава в болницата, за да види например жена си?
Марино отговори:
— Твърди, че бил в Шарлътсвил. Това се е случило една сряда, към девет и половина — десет вечерта.
Болницата наистина може да бъде някаква връзка, помислих си аз. Ако човек работи там и има достъп до документацията на случаите, той може да познава Лори Питърсън, а също и да е видял Бренда Степ, чийто адрес спокойно би могъл да намери в картона й.
Казах на Марино, че най-добре би било всички, които са били на работа в института през онази нощ, да бъдат подложени на най-щателна проверка.
— Ама става въпрос само за около пет хиляди души — отвърна той. — Да не говорим, че този тип, който я е пречукал, може да е бил пациент на спешния кабинет същата вечер. Така че въпреки усилията ми нещата не изглеждат много розови в момента. Половината от пациентите по време на тази смяна били жени. Другата половина — старци с инфаркти и няколко хитреци, качили се къркани в колите си. От тях половината са предали богу дух, а другите са още в кома. Много хора са влизали и излизали, но между нас казано, документацията им е в окаяно състояние. Може и никога да не разбера кой точно е бил там. Никога няма да знам дали някой просто не е влязъл от улицата. Може убиецът да е лешояд, да обича да ходи по болници и там да си търси жертви — сестри, лекарки или млади жени, които са сред по-леките случаи. — Той повдигна рамене. — Може да е разносвач на цветя и затова толкова да обикаля болниците.
— Споменаваш го за втори път — отбелязах. — Това за разнасянето на цветя.
Той отново повдигна рамене.
— Ей, преди да стана полицай, аз самият разнасях цветя, окей? В повечето случаи цветя се изпращат на жени. Ако исках да срещам жени, които после да убивам, бих разнасял цветя.
Вече съжалявах, че съм се обадила.
— Така се запознах с жена си. Занесох й специален букет за влюбени, красива комбинация от бели и червени карамфили и няколко рози. От някакъв тъпанар, с когото излизала. В края на краищата й направих по-голямо впечатление от цветята и жестът на приятеля й направо го елиминира. Това беше в Джързи, няколко години преди да се преместя в Ню Йорк и да отида да работя в полицията.
Вече сериозно се замислях дали трябва някога да приемам цветя от разносвач.
— Просто е една идея. Който и да е той, си има някакъв номер, за да влиза в контакт с жени. Ето това е.
Бавно минахме покрай Ийстландския търговски център и завихме наляво.
Скоро се измъкнахме от основния поток коли и се озовахме на Брукфийлдското възвишение, или Възвишението, както обикновено го наричаха. Кварталът е една от по-старите части на града, която е почти изцяло завзета от млади и амбициозни професионалисти през последните десетина години. От двете страни на улицата имаше еднотипни къщи, някои от които бяха порутени и със заковани прозорци, но след основен ремонт повечето поразяваха с красотата си; балконите им бяха украсени с изящно ковано желязо, а прозорците — с цветни стъкла. Само няколко пресечки по на север хълмът рязко запада и се превръща почти в бедняшко предградие; а след още няколко пресечки идват жилищните комплекси, построени от федералното правителство.
— Някои от тези бърлоги струват по сто бона, а и повече — каза Марино и намали скоростта. — Не бих приел къща тук, дори да ми я даваха безплатно. Влизал съм в някои. Направо невероятно. Но по никакъв начин не бих дошъл да живея в този квартал. А доста сами жени живеят тук. Побъркана работа, направо побъркана.
Бях държала под око километража. Разстоянието между дома на Пати Луис и къщата, където бе живяла Бренда Степ, бе точно 6 мили. Кварталите бяха толкова различни на такова разстояние един от друг, че не можех да си представя какво би могло да е общото между двете престъпления. Строежи имаше и тук, и близо до дома на Бренда, но беше малко вероятно и екипите да са едни и същи.