— А може би точно това е обяснението, което търсиш — казах аз раздразнено, — при положение че подозренията ти са основателни.
Марино се усмихна хитро — отново ми бе поставил капан.
— Добре де — продължи, — искам да кажа, че може убиецът да е видял как Боби слиза от червеното си порше късно някоя вечер и да е решил, че тя живее тук. Или пък може някоя вечер да я е проследил, когато е идвала у Сесил.
— И е убил Сесил по погрешка? Защото е смятал, че тук живее Боби?
— Просто една възможност. Както ти казах, Боби е бяла. Другите жертви също са бели.
Известно време седяхме и мълчахме, с очи, вперени в къщата.
Смесването на раси безпокоеше и мен. Три бели жени и една чернокожа. Защо?
— Още една възможност, която обмислях — каза Марино. — Питах се дали убиецът си има по няколко кандидатки за всяко едно от тези убийства, нещо като меню, от което да избира й от което най-накрая получава това, което може да си позволи. Струва ми се доста странно, че всеки път, когато тоя тип тръгне да убива, в къщата на жертвата задължително има по един прозорец, който или е оставен незаключен, или е отворен, или счупен, мисля, че става дума или за случаен избор — той се мотае наоколо с колата и търси жена, която видимо живее сама и чиято къща не изглежда много сигурна, — или пък има достъп до много жени с адресите им и прави големи обиколки, пробва много къщи в една и съща нощ, докато намери това, което му трябва.
Тази версия не ми звучеше никак убедително.
— Мисля, че е дебнал всяка от тези жени — казах. — Мисля, че той си ги е набелязвал като конкретни жертви. Мисля, че може да е пробвал домовете им преди това, и да речем, тях да ги е нямало вкъщи или всички прозорци да са били здраво залостени. Може би убиецът има навика редовно да ходи до дома на следващата си жертва и да чака, докато се появи възможността да нападне.
Той повдигна рамене, като прехвърляше идеята в главата си.
— Пати Луис е била убита няколко седмици след Бренда Степ. Пати също е била на гости при приятелка една седмица преди да бъде убита. Значи възможно е той да е пробвал предишния уикенд и да не я е намерил у дома. Разбира се, може и така да е станало. Кой би могъл да каже? След това, три седмици по-късно, пречуква Сесил Тайлър. Но той е убил Лори Питърсън точно седмица след това. Ала кой знае, може просто да му е излязъл късметът от първия път. Имало е прозорец, който не е бил заключен, защото съпругът е забравил да го заключи. Убиецът може да е имал някакъв вид контакт с Лори Питърсън много скоро — няколко дни преди да я убие, и ако беше намерил прозореца заключен, щеше да се върне този уикенд, за да пробва отново.
— Уикендът — казах аз. — Изглежда, за него това е важно. Важно е да нанася ударите си късно през нощта в петък или първите часове на събота.
Марино каза:
— Да, явно е нарочно. Ако питаш мен, това е, защото той работи от понеделник до петък, а след това има цял уикенд, за да охлади страстите си, след като го е извършил. Сигурно му харесва и по друга причина. Това е начин да ни побърка. Идва петъкът и той знае, че целият град, че хора като мен и теб започват да нервничат като котка посред шосе.
Поколебах се за момент, после подхванах:
— А смяташ ли, че темповете на схемата му на поведение са се ускорили? Че започва да извършва убийствата все по-начесто, защото всичките тези публикации го правят все по-напрегнат?
Марино не отговори веднага. А след паузата отвърна много сериозно:
— За него това е нещо като наркотик, докторке. Като започне, не може да спре.
— Искаш да кажеш, че публикациите нямат нищо общо със схемата му на поведение?
— Не — отговори той, не искам да кажа това. Неговата схема е да стои извън полезрението, да държи устата си затворена, а може би нямаше да му е толкова лесно, ако репортерите не му създаваха всички удобства за това. Сензационните материали за него са Божи дар. По този начин журналистите го възнаграждават за стореното от него, поднасят му го на тепсия. Ако никой не пишеше за него нищо, това щеше да го изнерви, може би щеше да го направи по-непредпазлив. След известно време може би щеше да започне да изпраща писма, да се обажда по телефона, да прави разни неща, за да подтикне пресата. И тогава можеше да направи грешка.
Известно време и двамата мълчахме.
И тогава Марино ме изненада:
— Да не би да си разговаряла с Фортозис?
— Защо?
— Всичките тези приказки за ускоряване на схемата й това, че публикациите го изнервят и изострят по-бързо нагона му.
— Той това ли ти каза?
Марино свали тъмните си очила и небрежно ги остави върху таблото. Когато очите му срещнаха моите, видях, че те леко проблясват от яд.