— Кажи ми, за да ти кажа! Кажи ми защо единствената ти сестра трябва да срещне някакъв си книжен плъх, с когото е разговаряла само по телефона, и изведнъж взема, че се обажда на майка си от летището, за да й каже, че е на път за Невада, където смята да се омъжи. Кажи ми как дъщеря ми може да направи такова нещо! Като че ли вместо мозък в главата си има макарони…
— Какво ще рече „книжен плъх“? — попитах и хвърлих поглед към Люси. Тя ме наблюдаваше с покрусен израз.
— Не знам. Каза, че бил някакъв илюстратор, май прави рисунките за книгите й, преди няколко дни бил в Маями за някакъв договор и взел да обсъжда с Дороти някакъв проект или нещо такова. Не ме питай. Казва се Джейкъб Бланк. Евреин, просто го усещам. Не че Дороти би ми го казала. Защо трябва да казва на майка си, че ще се омъжва за евреин, когото никога не съм виждала и който може да й бъде баща, пък рисува картинки за деца, Боже мой!
Дори не продължих с въпросите.
Беше немислимо да изпратя Люси у дома насред поредната семейна криза. И друг път се беше случвало да отсъства по-дълго от предвиденото, когато Дороти трябваше да тича извън града за редакционно събрание или за проучване, или пък за някоя от многобройните й „литературни лекции“, които винаги я забавяха по-дълго, отколкото можеше да се предположи. Люси оставаше при баба си, докато най-накрая писателката скитница благоволеше да се върне у дома. Може би се бяхме научили да приемаме тези моменти на крещяща безотговорност. Може би дори и Люси беше свикнала. Но да „пристане“ на любовника си? Боже Господи!
— И не е казала кога ще се върне? — Отвърнах лице от Люси и понижих глас.
— Какво? — извика майка ми. — Да ми каже на мен?! Защо трябва да казва на майка си такова нещо? Кей, как е могла отново да постъпи по същия начин? Той е два пъти по-възрастен от нея! И Армандо беше два пъти по-възрастен от нея и гледай какво стана! Падна и умря на ръба на плувния басейн, когато Люси беше още толкова малка, че не можеше дори да кара велосипед…
Трябваше да положа известни усилия, за да прекратя истерията й — Когато затворих телефона, всичко беше прехвърлено в мои ръце.
Нямах представа как да смекча удара.
— Майка ти е извън града за известно време, Люси. Тя се е омъжила за господин Бланк, той илюстрира книгите й…
Седеше неподвижна като статуя. Протегнах ръце да я прегърна.
— В момента са в Невада.
Столът рязко излетя назад, удари се в стената и падна, а тя се отскубна от прегръдките ми и изхвърча от стаята.
Как е могла сестра ми да постъпи така с Люси? Знаех, че Люси никога няма да й го прости, този път не. Положението беше доста трагично, когато се омъжи за Армандо. Беше току-що навършила осемнадесет. Бяхме я предупредили. Бяхме направили всичко възможно, за да я разубедим. Той почти не говореше английски, на възраст можеше да й бъде баща и ние се отнасяхме с притеснено подозрение към богатството му, към мерцедеса му, към златния му часовник и лъскавия му апартамент на морския бряг. Както за много други хора, които тайнствено се появяват в Маями, логично обяснение за елегантния живот на високи обороти просто нямаше.
Проклета да е Дороти! Тя знаеше каква е работата ми, знаеше колко неумолими са изискванията й… Знаеше, че се колебаех дали въобще да приема Люси, когато започнаха тези случаи! Но всичко беше планирано и чрез ласкателства и използвайки чара си, Дороти бе успяла да му убеди.
— Ако възникнат някакви проблеми, можеш веднага да я изпратиш у дома и аз ще променя плановете си — каза мило. — Наистина. Тя толкова иска да те види. Само за това говори. Направо те боготвори. Класически случай на идолопоклонничество.
Люси седеше неподвижно на ръба на леглото си, вперила очи в пода.
— Дано да умрат в самолетна катастрофа — изрече, докато й помагах да си облече пижамата.
— Всъщност не би искала такова нещо, Люси — пригладих аз чаршафа на маргаритки под брадичката й. — Ще останеш при мен още известно време. Ще ти хареса, нали?
Тя стисна очи и се обърна към стената.
Чувствах езика си надебелял и трудноподвижен. Нямаше думи, които да могат да облекчат болката й, и известно време седях и я гледах безпомощно. След известно колебание се приближих до нея и започнах да разтривам гърба й. Малко по малко мъката й намаля и след време чух дълбоко й равномерно дишане, което подсказваше, че е заспала. Целунах я по косата и внимателно затворих вратата.
Още не бях стигнала до кухнята, когато чух автомобила на Бил. Отворих външната врата още преди да звънне.
— Люси спи — прошепнах аз.
— О! — закачливо прошепна и той. — Жалко, значи не си е струвало да ме изчака…
Внезапно се обърна и проследи слисания поглед, който хвърлих към улицата. Завоят бе осветен от фарове, които изгаснаха в момента, в който някаква кола, която не можах добре да видя, рязко спря. Секунда след това тя потегли на заден ход с ревящ мотор.