Уинго беше отишъл в другия край на залата и сега прекарваше пръст по страниците на дневника на моргата. Усещах тежкия поглед на Марино, който чакаше в другия край на залата да получи куршумите от новото убийство. В момента, в който Уинго се върна, той бавно тръгна към мен.
— Този ден сме имали шест случая — припомни ми Уинго, сякаш Марино въобще не беше там. — Събота. Спомням си. Имаше много етикети върху плота ето там. Може един от тях…
— Не — казах аз високо. — Не виждам как може да се станало. Не съм оставяла никакви неизползвани етикети от нейния случай да се въргалят наоколо. Бяха с другите документи, закрепени към папката с кламер…
— По дяволите! — възкликна Марино учудено и ми хвърли поглед през рамо. — Не ме лъжат очите, нали?
Аз бързо смъкнах ръкавиците си, взех папката от Уинго и разкъсах лентата с нокът. Вътре имаше четири предметни стъкла, върху три от които със сигурност имаше някаква натривка, но липсваше обичайното обозначение на ръка — 0, А или В, за различните видове проби. Върху тях нямаше никаква маркировка, като изключим компютърния етикет от външната страна на папката.
— Може да сте залепили етикетите, като сте смятали да ги използвате, а после да сте се отказали? — предположи Уинго.
Не отговорих веднага. Просто не можех да си спомня!
— Кога за последен път си поглеждал в хладилника? — попитах го аз.
Той повдигна рамене.
— Миналата седмица, може би миналия понеделник, когато извадих нещата, за да ги разнеса по лабораториите. Този понеделник мен ме нямаше. А сега за първи път поглеждам в хладилника тази седмица.
Бавно си припомних, че в понеделник Уинго не беше тук. Аз самата бях извадила пробите на Лори Питърсън от хладилника, преди да тръгна на обиколка по лабораториите. Възможно ли беше да не съм забелязала тази картонена папка? Възможно ли беше да съм била толкова уморена, толкова разсеяна, че да съм объркала нейните проби с някои от другите пет случая за деня? И ако това беше така, то тогава коя папка с предметни стъкла беше наистина от нейния случай — тази, която бях предала горе в лабораторията, или тази тук? Не можех да повярвам, че всичко е истина. Винаги бях толкова внимателна!
Рядко ходех с престилка извън моргата. Почти никога. Дори когато правеха противопожарни упражнения. След няколко минути асистентите от лабораторията ме оглеждаха с любопитство, докато бързах по коридора на третия етаж, облечена в зелената си престилка, опръскана с кръв. Бети беше в тясната си стая и пиеше кафе. Хвърли ми само един поглед и очите й се смразиха.
— Имаме проблем — казах веднага.
Тя погледна към картонената папка и етикета върху нея.
— Уинго разчистваше пробите от хладилника. Намери я преди няколко минути.
— О, Господи! — беше всичко, което можа да каже.
Последвах я в серологичната лаборатория, обяснявайки й, че нямам никакъв спомен да съм поставяла етикети върху две папки за случая „Лори Питърсън“. Нямах никаква представа какво бе станало.
Тя нахлузи чифт ръкавици и се пресегна да вземе някакви шишета от етажерката, опитвайки се да ме успокои:
— Мисля, че пробите, които ми изпрати, са истинските. Предметните стъкла отговаряха на тампоните, на всичко друго, което донесе. Всички проби показаха, че нападателят не отделя секрет — а това пак се връзва. Тези трябва да са проби, които ти просто не си спомняш, че си взела.
През тялото ми премина още една тръпка на съмнение. Бях съставила само една папка с предметни стъкла или не беше така? Можех ли да се закълна? В съзнанието ми миналата събота бе бяло петно. Не можех със сигурност да си спомня всяка своя стъпка.
— Предполагам, че към тази папка няма никакви тампони? — попита тя.
— Няма — отговорих. — Само стъклата. Това е намерил Уинго.
— Хммм — замисли се тя. — Дай да видим какво има тук. — Поставяше всяко стъкло под микроскопа и след дъга пауза продължи: — Тук имаме големи люспести клетки, което значи, че може да са орални или вагинални, но не и анални. И — тук тя вдигна поглед — не виждам никаква сперма.
— Господи! — изстенах аз.
— Да опитаме отново — отговори тя.
Разкъса пакет стерилизирани тампони, навлажни ги с вода и внимателно започна да ги прекарва един по един върху отделни участъци от натривката, от всяка страна на предметните стъкла — общо три. След това натри тампоните върху малки кръгчета филтърна хартия. Като извади медицински капкомер, започна сръчно да капе нафтилфосфат върху филтърна хартия. Последваха няколко капки бърза синя Б-сол. И двете опулихме очи в очакване на първия намек за лилаво.