Върху един рафт близо до първата маса лежаха цял куп комплекти за улики, включително и десетки стъкла за тестове. Уинго винаги се грижеше по рафтовете да има всичко необходимо.
Пресегнах се към телефона и помолих Роуз да отключи чекмеджето на бюрото ми и да отвори папката на Лори Питърсън.
— Вътре би трябвало да има етикети за улики — казах й аз.
Докато тя проверяваше, аз се опитах да си спомня. Бяха останали шест, може би седем етикета, и то не защото бях взела малко проби, а защото бях взела прекалено много — почти два пъти, колкото в обичайните случаи, което значеше, че бях използвала два комплекта компютърни етикети вместо един. Трябваше да имам останали етикети за сърце, бял дроб, бъбреци и други органи и един тест.
— Доктор Скарпета? — прозвуча гласът на Роуз в слушалката. — Етикетите са тук.
— Колко са?
— Момент да проверя. Пет.
— За какво?
— Сърце, бял дроб, далак, жлъчка и черен дроб.
— И това е всичко?
— Да.
— Сигурна си, че няма тест?
Последва пауза.
— Сигурна съм. Само тези пет са тук.
Марино се обади:
— Ако ти си лепнала етикета на този тест, значи трябва да има твои отпечатъци, на мен така ми се струва.
— Не и ако е била с ръкавици — каза Бети, която ни наблюдаваше с тревога.
— Обикновено не слагам ръкавици, когато поставям етикети — промълвих аз. — Биха били целите в кръв. Ръкавиците биха били целите в кръв.
Марино продължи, без да трепне:
— Окей. Значи не си била с ръкавици, а пък Динго…
— Уинго — казах аз раздразнително. — Името му е Уинго.
— Както и да е. — Марино се обърна с намерението да си тръгва. — Важното е, че си се докоснала до този тест с голи ръце и отпечатъците ти трябва да са там. — И добави от коридора: — Но може би не би трябвало да има ничии други.
10.
Други отпечатъци нямаше. Единствените ясни отпечатъци върху картонената папка бяха моите.
Имаше няколко размазани петна, но и още нещо, което беше толкова неочаквано, че за момент изцяло забравих печалната причина, поради която бях дошла при Вандер.
Той бе бомбардирал папката с лазерните лъчи и картонът светна като нощно небе, обсипано със звезди.
— Просто невероятно! — възкликна той за трети път.
— Тая проклетия трябва да е дошла от ръцете ми — казах аз невярващо. — Уинго беше с ръкавици. Бети също…
Вандер щракна горната лампа и поклати глава.
— Ако беше мъж, щях да кажа на полицията да те привика на разпит.
— И щеше да бъдеш съвсем прав.
Лицето му беше напрегнато.
— Спомни си какво си правила тази сутрин, Кей. Трябва да сме сигурни, че веществото е дошло от теб. И ако е така, може би ще се наложи да преразгледаме предположенията си за случаите с удушените жени, за блестящото вещество, което намираме…
— Не — прекъснах го аз. — Не е възможно аз да съм оставяла следи от веществото по телата, Нийлс. Бях с ръкавици през цялото време, докато съм работила по тях. Свалих ръкавиците, когато Уинго намери този тест. Тогава се докоснах до папката с голи ръце.
Той продължи да упорства:
— Ами лак за коса, някаква козметика? Нещо, което използваш постоянно?
— Невъзможно — повторих аз. — Това вещество го нямаше по труповете, които съм преглеждала. Само по телата на удушените жени.
— Права си.
За момент и двамата се замислихме.
— Бети и Уинго бяха ли с ръкавици, когато са пипали тази папка? — Той искаше да е сигурен.
— Да, и затова не са оставили отпечатъци.
— Значи не е много вероятно веществото да е от техните ръце?
— Трябва да е дошло от моите ръце. Освен ако и някой друг не е пипал папката.
— Искаш да кажеш някой друг, който поначало е оставил папката в хладилника. — Вандер ме изгледа скептично. — Единствените отпечатъци са твоите, Кей.
— Ами размазаните петна, Нийлс? Те могат да са на всекиго.
Разбира се, че можеше. Но аз знаех, че той не вярва. След малко попита:
— С какво се занимаваше, преди да дойдеш горе?
— Преглеждах трупа на жена, ударена от кола.
— А след това?
— След това дойде Уинго с папката и аз веднага я отнесох на Бети.
Той изгледа безизразно петната от кръв по престилката ми и отбеляза:
— Била си с ръкавици, докато си преглеждала трупа.
— Разбира се, и ги свалих, когато Уинго ми донесе папката, казах ти вече.
— От вътрешната страна на ръкавиците има талк.
— Не ми изглежда много вероятно.
— Може и да не е, но все отнякъде трябва да започнем.
Върнах се обратно в залата за аутопсия и взех един чифт от същите гумени ръкавици. След няколко минути Вандер разкъса пакета, обърна ръкавиците и насочи към тях лазерния лъч.