Не последва дори и проблясване. Талкът не реагираше — не че се бяхме надявали на реакция. Вече бяхме правили проби с всякакви козметични пудри, взети от стаите, в които са били убити жените, с надеждата да идентифицираме блестящото вещество. Пудрите, които бяха на основата на талка, също не бяха реагирали.
Лампите светнаха. Аз пушех и мислех. Опитвах се да си спомня всяка своя стъпка от момента, в който Уинго ми бе показал папката с предметните стъкла, до идването ми при Вандер. В момента, в който Уинго се приближи с теста, аз се занимавах с коронарните артерии. Оставих скалпела, свалих ръкавиците, отворих папката и разгледах предметните стъкла. Отидох до мивката, бързо измих ръцете си и ги изсуших с хартиена кърпичка. След това се качих горе при Бети. Дали бях пипала нещо в нейната лаборатория? Не можех да си спомня.
Единственото, което ми дойде наум, беше:
— Сапунът, с който се измих долу. Възможно ли е да е от него?
— Не ми се вярва — отговори Вандер, без да се замисля. — Особено ако след това си изплакнала ръцете си. Ако обикновеният сапун, който използваме ежедневно, реагираше дори и след изплакване, то тогава щяхме непрекъснато да намираме от блестящото вещество по телата и дрехите си. Сапунът, който се използва долу, е течен, дезинфекционен, нали така?
Наистина беше така, но аз не бяха използвала него. Прекалено много бързах и нямах време да се връщам до съблекалнята, където до мивката стояха шишета с розов дезинфекционен сапун. Вместо това бяха отишла до най-близката мивка, тази в залата за аутопсии, където имаше метална кутийка със зърнестия сив сапун на прах, който се използваше и във всички други части на сградата. Той беше евтин. И затова щатът го изкупуваше в промишлени количества. Нямах никаква представа какво съдържа. Нямаше почти никаква миризма и нито се разтваряше, нито се пенеше. Да се измиеш с него, бе като да се измиеш с мокър пясък.
В дъното на коридора имаше дамска тоалетна. Излязох за момент и след малко се върнах с шепа сив сапун на прах. Светлината угасна и Вандер отново включи лазера.
В същия момент прахът сякаш побесня, святкайки с бели неонови светлини.
— Боже Господи…
Вандер беше извън себе си от вълнение. За себе си не бих могла да кажа същото. Изгарях от желание да разбера какво е блестящото вещество, което намирахме по телата. Но никога не бях предполагала, че може да се окаже нещо, което се намира във всяка умивалня в собствената ми сграда.
А и все още не бях убедена. Наистина ли веществото по папката бе дошло от ръцете ми? Ами ако не беше така?
Започнахме да експериментираме.
Експертите по огнестрелно оръжие провеждат серии от пробни изстрели, за да установят разстоянието и траекторията. Ние с Вандер проведохме серия пробни измивания, за да определим до каква степен трябва да бъдат изплакнати ръцете, за да не проблесне веществото, когато се освети с лазера.
Той внимателно изми ръцете си с праха, изплакна ги добре и ги подсуши с хартиена кърпичка. Лазерът показа само няколко проблясвания, и толкоз. Аз се опитах точно да повторя начина, по който се бях измила предишния път на долния етаж. Резултатът бе множество звездички, които лесно оставаха по плота, по ръкава на Вандер, по всяка повърхност, до която се докосвах. И съвсем логично: колкото повече неща докосвах, толкова по-малобройни оставаха звездичките по ръцете ми.
Върнах се в дамската тоалетна и отново се показах с пластмасова чашка, пълна със сапун. Продължихме да се мием отново и отново. Лампите светваха и угасваха, лазерът изстрелваше своя лъч, докато най-накрая всичко около мивката започна да изглежда като нощен изглед на Ричмънд от въздуха.
Постепенно забелязахме едно интересно явление. Колкото повече се миехме и подсушавахме, толкова повече блестящата субстанция се събираше. Веществото се събираше под ноктите ни, оставаше по маншетите на ръкавите ни. Прилепваше о дрехите ни, косите ни, лицата ни, вратовете ни — всичко, до което се докосвахме. След около четиридесет и пет минути пробни измивания двамата с Вандер изглеждахме съвсем нормални на естествена светлина. Когато включвахме лазера обаче, заприличвахме на коледни елхи.
— Мамка му мръсна! — възкликна той в мрака. За пръв път го чувах да употребява този израз. — Гледай само, моля ти се! Това копеле трябва да е побъркан на тема чистота. При положение че оставя толкова много от тази гадост, значи си мие ръцете по двадесет пъти на ден.
— Ако наистина става дума за този сапун на прах — подсетих го аз.
— Разбира се, разбира се.
Молех се учените от горните лаборатории да успеят с вълшебствата си. Но това, което нито те, нито който и да било друг можеше да определи, беше от какво естество е веществото върху папката с предметните стъкла и как тази папка поначало бе попаднала в хладилника.