Беше понеделник, рано следобед. Проверявах предварителните лабораторни доклади от изследванията, направени от съдебните специалисти в лабораториите на горните етажи.
Бяха дали пълен приоритет на случаите с удушените жени. Всичко друго — ниво на алкохол в кръвта, улични наркотици и барбитурати — временно минаваше на заден план. Четирима от най-добрите научни умове в момента работеха върху следите от блестящото вещество, което можеше да се окаже евтин сапун на прах, какъвто се използваше в обществените тоалетни из целия град.
Не можеше да се каже, че предварителните доклади са обнадеждаващи. До този момент не можеше да се каже много и за вече известната ни проба — сапуна „Борауош“, който използвахме в нашата сграда. Състоеше се от приблизително двадесет и пет процента „инертно, абразивно вещество“ и седемдесет и пет процента натриев борат. Знаехме това, защото ни го бяха казали химиците от фирмата производител. Скениращата електронна микроскопия не даваше толкова сигурни резултати. Например микроскопията на натриев борат, натриев карбонат и натриев нитрат не показваше нищо друго освен натрий. Следите от блестящото вещество показваха същия резултат — натрий. А това бе толкова точно, колкото фактът, че някакво вещество съдържа олово, при положение че олово има навсякъде — във въздуха, в почвата, в дъжда. Никога не правехме проби за олово в следите от огнестрелни рани, защото положителните резултати не означаваха нищо.
С други думи, не всичко, що блести, е боракс.
Следите, които бяхме намерили по телата на убитите жени, можеха да са от нещо друго, като например от натриев нитрат, който се използва много широко — като се започне от торовете и се стигне до една от съставките на динамита. А може да е кристална сода, която се използва като съставка във фотографските проявители. На теория убиецът може да прекарва работното си време във фотографска лаборатория, в оранжерия или във ферма. Колко от веществата, използвани на всяко едно от тези места, съдържат натрий? Само един господ знае.
Вандер изпробва лазера върху най-различни натриеви съединения, за да види дали ще проблеснат. Това беше един бърз начин да зачеркне няколко точки от списъка ни.
Аз си имах собствени идеи. Исках да разбера кой друг от Ричмъндската голяма община беше поръчвал „Борауош“ освен Службата за здравеопазване и социални грижи. Затова се свързах с представителя на фирмата в Ню Джързи. Попаднах на някаква секретарка, която ме насочи към отдел „Продажби“, оттам ме препратиха към Отдела за връзка с обществеността, а оттам — обратно в счетоводството.
И тогава започна спор.
— Списъкът на клиентите ни е търговска тайна. Нямам право да го правя обществено достояние. А вие какъв лекар казахте, че сте?
— Съдебен лекар — казах аз, преценявайки всяка дума.
— Казвам се доктор Скарпета, главен съдебен лекар на Вирджиния.
— Аха. Вие давате разрешителни на лекари и…
— Не. Ние разследваме смъртни случаи.
Последва пауза.
— Искате да кажете коронер?
Нямаше никакъв смисъл да обяснявам, че не съм коронер. Коронерите са служебни лица на изборна длъжност. Обикновено не са съдебни патологоанатоми. В някои щати човек може да работи на бензиностанция и пак да бъде избран за коронер. Не го опровергах, но това само усложни нещата.
— Не разбирам. Да не искате да кажете, че „Борауош“ може да действа смъртоносно? Това просто не е възможно. Доколкото ми е известно, въобще не е токсичен. Никога не сме имали проблеми от подобно естество. Да не би някой да се е отровил, като го е погълнал? Ще трябва да ви препратя към началника си.
Обясних, че при няколко взаимно свързани престъпления сме намерили вещество, подобно на „Борауош“, но че самото вещество няма нищо общо с настъпването на смъртта и че неговата евентуална токсичност изобщо не ме интересува. Казах му, че мога да получа заповед от съда, но че това би означавало загуба на време и за мен, и за него. След това чух удари по клавишите на компютър.
— Мисля, че ще предпочетете да ви го изпратя, госпожо. Тук има седемдесет и три имена, клиенти от Ричмънд.
— Да, ще съм ви много признателна, ако можете да ми изпратите разпечатка колкото може по-бързо. Но ако е възможно, бихте ли ми прочели списъка по телефона?
С определена липса на ентусиазъм в гласа той ми изчете списъка. Не че това много ми помогна. Повечето от клиентите не ми говореха нищо, като изключим Отдела за моторни превозни средства, Централната градска служба за доставки и, разбира се, Службата за здравеопазване и социални грижи. Взети заедно, те вероятно включваха десетина хиляди служители, всякакви хора — от съдии до обществени защитници, от цялата полиция до монтьорите във всички гаражи в щата и града. Някъде сред тази огромна маса имаше един господин Никой с мания за чистота.