— Но той е объркал всичко — отсякох ядосано. — Неговото най-добро изпълнение, а той обърква всичко.
Точно така. Може и да не е познавал Аби достатъчно добре, за да я разпознае, или пък не е знаел, че сестра й се е пренесла при нея миналата есен. — Погледът му стана твърд, когато добави: — Напълно е възможно от новините по телевизията и във вестниците да е разбрал, че не е убил Аби.
Тази мисъл ме сепна. Досега това просто не ми беше хрумвало.
— Тъкмо това ме тревожи — каза той и се облегна назад на стола си.
— Какво? Искаш да кажеш, че може и да опита отново да нападне Аби? — Сериозно се съмнявах.
— Това ме тревожи. — Сега Фортозис сякаш изричаше гласно мислите си. — Нещата не са станали така, както ги е планирал. В своите собствени очи той се е изложил. А това може да го ожесточи още повече.
— Колко жесток трябва да стане, за да заслужи думите „да се ожесточи още повече“? — почти извиках. — Знаеш какво е сторил на Лори. А сега Хена…
Изразът на лицето му ме спря.
Обадих се на Марино по телефона малко преди да дойдеш. Кей.
Фортозис знаеше.
Знаеше, че тампоните с вагиналните проби, взети от Хена Ярбъро, са отрицателни.
Убиецът явно беше направил засечка. По-голямата част от семенната течност, която събрах, бе от чаршафите и краката й. Или пък единственият инструмент, който той бе успял да напъха, бе ножът. Чаршафите под тялото бяха корави и потъмнели от спечената кръв. Ако той не я беше удушил, вероятно е щяла да умре от загуба на кръв.
Продължихме да седим в потискащо мълчание, виждайки ужасния образ на човек, който изпитва удоволствие от това да причинява такава ужасяваща болка на друго човешко същество.
Когато погледнах Фортозис, очите му изглеждаха мътни, а кръвта се бе отдръпнала от лицето му. Като че за пръв път осъзнах, че той е по-възрастен от действителния брой на годините си. Той можеше да чуе, да види всичко, което се бе случило с Хена. Чувстваше тези неща дори по-отчетливо от мен. Четирите стени сякаш ни притиснаха.
И двамата се изправихме едновременно.
Тръгнах по дългия път към колата си, прекосявайки целия колеж, вместо да взема прекия път по тясната уличка, която водеше към паркинга. В далечината силуетът на Блу Ридж Маунтинс се открояваше като мъглив син океан, кубето на ротондата бе ослепително бяло, а по тревата се примъкваха дълги като пръсти сенки. Топлата миризма на дървета и трева още витаеше в слънчевата светлина.
Покрай мен минаха групички студенти. Смееха се и говореха, без да ми обръщат и капчица внимание. В момента, в който достигнах разклонената корона на един гигантски дъб, сърцето ми изведнъж подскочи в гърлото — бях доловила зад гърба си шума от бягащи стъпки. Рязко се обърнах и погледът ми срещна очите ма младеж, който явно тичаше за здраве: устните му бяха полуотворени от изненада. Той премина покрай мен като светкавица, от която остана видението на червени шорти и дълги загорели крака. След това пресече улицата и изчезна.
13.
В шест часа на следващата сутрин вече бях на работа. Нямаше никой друг, телефоните все още бяха закодирани така, че всички обаждания да се прехвърлят в градската телефонна централа.
Докато чаках да стане кафето, влязох в стаята на Маргарет. Компютърът стоеше в режим на повикване, приканвайки извършителя да опита отново. Той не се беше поддал.
Нещо не се връзваше. Дали той знаеше след опита му да дръпне файла със случая „Лори Питърсън“ миналата седмица, че сме разбрали, че е проникнал в програмата? Може би се е уплашил? Може би подозираше, че нищо ново не е било вкарано в компютъра? Или може би имаше друга причина? Загледах се в тъмния екран. „Кой си ти? — питах се. — Какво искаш от мен?“
Някакъв телефон отново иззвъня от другия край на коридора. Три пъти, след което изведнъж последва тишина — телефонистката от градската централа бе поела обаждането.
„Той е много хитър, предварително обмисля всичко…“
Знаех това и без да ми го казва Фортозис.
„Нямаме работа с някакъв психически неадекватен тип…“
Не очаквах да прилича на нас. Но можеше и да е така.
Можеше и да е така.
„… умее достатъчно добре да се интегрира в обществото, за да поддържа приемлива обществена роля…“
Можеше да е достатъчно компетентен, за да упражнява всякаква професия. Можеше да използва компютър в работата си или да има компютър у дома.
Вероятно би искал да прочете мислите ми. Би искал да прочете мислите ми така, както аз исках да прочета неговите. Аз бях единствената реална връзка между него и жертвите му. Бях единственият жив свидетел. Когато преглеждах контузиите, фрактурите на костите и дълбоките разрези в тъканта, аз бях единственият човек, осъзнал силата и бруталността, с която са били нанесени тези рани. При младите и здрави хора ребрата са податливи. Той бе счупил ребрата на Лори Питърсън, като бе скочил върху гръдния й кош с колене, използвайки цялата си тежест. В този момент тя е лежала по гръб. Това бе станало, след като бе изтръгнал телефонния кабел от стената.