Джейн Ан Кренц
Авантюристът
Пролог
— Минавало ли ти е през ум, Сара, че може и да си се вманиачила малко с тези твои Цветя?
— Кейт е права. През последните месеци не говориш за нищо друго, освен за Цветята на Флийтуд и за този мъж — Гидеон Трейс. Трейс може и да е съвсем реален човек, обаче Цветята, сигурна съм, са само една стара легенда и нищо повече. Вероятно съществуват хиляди такива приказки и едва ли някоя от тях се основава на истината. Защо те е грабнала така точно тази?
Застанала на прозореца на светлия си апартамент на десетия етаж, целият във весел безпорядък, Сара Флийтуд гледаше улицата долу и се усмихваше на себе си.
— Защото тази легенда си е моя — отвърна тя загадъчно.
— Искаш да кажеш, че е твоя, защото жената, която някога е притежавала Цветята, е твоя далечна роднина? — Маргарет Ларк тръсна блестящата си коса. — Това едва ли е основание да си мислиш, че в тази приказка има повече истина, отколкото, в която и да е друга история за изчезнали съкровища.
— Ако питаш мен — каза Катрин Инскип Хоторн и намигна многозначително, — не приказката за Цветята на Флийтуд те е омагьосала, а Гидеон Трейс, мъжът, с когото си пишете напоследък — той е, който истински те е заинтригувал.
Сара усети познатото припламване на вълнение, което винаги изпитваше, щом се споменеше името на Гидеон. Гидеон Трейс. Никога не го беше виждала, но вече знаеше доста за него. След като четири месеца си бяха разменяли писма, тя беше убедена, че този човек бе живо, реално въплъщение на някой от героите й, сякаш излязъл направо от нейните романтично приключенски романи. Тъмен, енигматичен, мистериозен и твърде опасен — звярът в обитаваната от духове градина, който чака своята красавица да го избави от злата магия.
Сара знаеше, че самата тя не беше кой знае каква красавица, но си въобразяваше, че може да развали и най-страшната магия, направена на Гидеон Трейс, и така да го освободи. Всъщност тя нямаше търпение да се заеме с тази задача и както винаги бе изпълнена с безгранично самочувствие и оптимизъм. Отправи поглед към двете си най-добри приятелки, които седяха на блестящия й нов италиански диван от черна кожа.
— Не мога да го обясня, Кейт, но зная, че между легендата за Цветята и Гидеон Трейс има някаква връзка. Решила съм да разгадая както легендата, така и мъжа — каза Сара.
— Но ти нямаш никакъв опит в иманярството.
— Гидеон Трейс ще ми помогне. Интуицията ми заговорва, когато си помисля за това съкровище. То е мое. Възнамерявам да го открия с помощта на Трейс.
Маргарет вдигна поглед към тавана.
— Защо от всичките иманяри и специалисти по аварийно-спасителни работи, с които се свърза преди пет месеца, когато правеше проучвания за „Великолепната експедиция“, си се вторачила точно в Трейс?
— Нещо в стила му на писане ми подсказва, че е различен от другите.
— Е, коя съм аз, че да те обезсърчавам? — каза Кейт.
— Желая ти късмет, скъпа. Мен самата достатъчно ме възнагради съдбата. Сега е твой ред.
Кейт беше облечена за пътуването с тюркоазна памучна рокля на цветя. Изглеждаше в изключителна форма и добро здраве, както с удоволствие забеляза Сара.
Очите на приятелката й излъчваха жизненост, а светлокестенявата й коса блестеше. И следа нямаше от предишната й напрегнатост и вечна измъченост. Изглежда нищо на този свят не можеше да се сравни с два месеца, прекарани на тропически остров, или пък с женитба за пират — ето защо Кейт преливаше от енергия и някакво сияние на щастлива жена.
— Мисля, че Кейт е права — каза бавно Маргарет. — Може би ние не би трябвало да те разубеждаваме. Щом изпитваш желание да търсиш имане, моля, тръгвай. Винаги си имала необикновена интуиция. Може пък тя да те заведе при Цветята.
— Или ако не, поне при Гидеон Трейс — допълни Сара, като си мислеше, и то не за първи път, че приятелката й Маргарет притежава онова чудесно, неподдаващо се на определение качество да върши всичко с лекота и изящество. Маргарет успяваше да постигне небрежна елегантност. Сега седеше, подвила единия си крак под другия. Беше облечена в обичайния си сдържан стил. Яката на бледожълтата й копринена блуза беше вдигната така, сякаш служеше за рамка на привлекателното й лице. Черните й панталони бяха скроени много красиво от скъп дизайнер, а модните й черни ниски обувки бяха италиански.
— Значи по-важната ти цел е да се запознаеш с Трейс, така ли? — попита Маргарет, като в погледа й се прокрадна леко неодобрение.
— О, да, определено. В писмата му има нещо, което аз трябва да… — Сара направи пауза и погледна пак през прозореца, тъй като вниманието й беше привлечено от жълтото проблясване на едно такси. То спря до тротоара и от него излезе слаб, тъмнокос мъж с джинси и памучна риза. Последва го друг мъж, който беше негово по-миниатюрно копие. — Джаред и синът му пристигнаха, Кейт.