Ейдриън видя как един от рицарите разряза въоръжената ръка на Фанън, който изпусна меча си. Младият Пикъринг отчаяно отстъпи назад, отстъпвайки от противниците си. Спъна се и падна. Те се втурнаха към него.
Ейдриън беше твърде далеч.
Моувин изостави собствената си защита, за да запази брат си. Замахна и с едно движение спря и двете атаки над Фанън, но заплати за това. Един от стоящите пред него серети го промуши. По-възрастният брат падна на колене и можеше само да гледа как следващите удари попадат в тялото на брат му. Остриетата почервеняха.
Моувин изкрещя, докато нападателят му се подготви да нанесе завършващ удар, кръстосан замах, насочен към врата му. Моувин не обърна внимание на удара за голямо удоволствие на рицаря. Последният не бе разбрал, че Моувин няма намерение да се защитава повече. Младежът замахна с меча си нагоре и разряза гръдния кош на атакуващия. Завъртя острието, докато го изваждаше, разкъсвайки органите му.
Двамата, които бяха убили брат му, сега насочиха вниманието си към него. Моувин вдигна отново меча си, но целият бе оцапан с кръв, ръката му бе слаба, очите изцъклени. По бузите му се стичаха сълзи. Вече не се концентрираше. Ударът му бе прекалено широк. По-близкият рицар изби оръжието от ръката му и двамата серети пристъпиха напред с вдигнати мечове. Но не можаха да направят нищо повече, тъй като най-сетне стопилият разстоянието Ейдриън им отсече главите и кандидат-убийците се строполиха в прахта.
— Магнус, бързо доведи Томас — провикна се Ейдриън. — Кажи му да донесе превръзки.
— Мъртъв е — каза Терън, докато се навеждаше над Фанън.
— Знам! — сопна се Ейдриън. — И Моувин също ще умре, ако не му помогнем.
Той разкъса туниката на Моувин и притисна ръка към раната, докато кръвта продължи да блика измежду пръстите му. Младежът лежеше, дишайки тежко. Очите му се подбелиха.
— По дяволите, Моувин! — викна Ейдриън. — Дай ми кърпа, Терън, каквото и да е.
Терън грабна един от серетите, убили Фанън и откъсна ръкава му.
— Още! — извика Ейдриън. Почисти страната на Моувин и откри малка дупка, от която бликаше яркочервена кръв. Поне не беше черна, което щеше да означава смърт. Взе плата и го притисна към раната.
— Помогни ми да го изправим — каза, когато Терън се върна с още кърпи. Моувин беше отпуснат. Главата му клюмна на една страна.
Притича и Томас, натоварен с дългите ивици плат, дадени му от Лина. Повдигнаха Моувин и Томас стегнато бинтова раната. През плата се процеждаше кръв, но вече по-бавно.
— Дръжте главата му изправена — нареди Ейдриън и Томас побърза да изпълни инструкциите.
Ейдриън погледна към мястото, където лежеше Фанън. Той бе застинал по гръб сред тъмна локва кръв, която все още нарастваше. Ейдриън стисна дръжките на мечовете си с окървавени ръце и се изправи.
— Къде е Гай? — изрева през стиснати зъби.
— Няма го — отвърна Магнус. — Грабна един кон и избяга по време на битката.
Ейдриън се вгледа обратно във Фанън, сетне към Моувин. Пое си дъх, потръпнал в гърдите му.
Томас наведе глава и изрече молитвата на покойния:
Когато приключи, вдигна глава към звездите и тихо каза:
— Тъмно е.
Глава 13
Артистично видение
Ариста се стараеше да не си поема дъх, защото иначе това предизвикваше спазми в стомаха й и гаденето полазваше по гърлото. Над нея се простираше обсипаното със звезди небе, но отдолу бе купището. Гиларабринът бе построил леговището си като гнездо от различни трофеи — отвратителни сувенири, които си бе запазил от безчетните убийства. Горната част от череп с коса, счупен стол, все още обут крак, недосдъвкан торс, подгизнала от кръв рокля, бледосиня, сякаш помахваща от върха на купчината ръка.
Грамадата бе струпана на нещо, което приличаше на открит балкон във висока каменна кула, но нямаше как да се излезе. Наместо врата имаше само арка с очертания. Ариста напразно бе копняла това да се окаже истинска врата.
Седеше с ръце в скута си, не желаейки да докосва нищо. Под нея имаше нещо дълго и тънко като клон, което я убиваше, но тя не смееше да помръдне. Не искаше да узнае какво е. Наложи си да гледа звездите и рее поглед из хоризонта. На север можеше да види горите, прорязани от сребърната нишка на реката. На юг се простираха огромни води, които се стопяваха в мрачния хоризонт. Нещо в крайчеца на окото й привличаше вниманието й и тя поглеждаше надолу, като винаги съжаляваше за това.