— Ще ни трябват лопати и триона на Уент — каза Винс Грифин. — Той винаги го държеше наточен.
— Ще пратя Тад да го донесе — обяви Ръсел.
— Вярно ли е? — Ейдриън вдигна очи от чинията и видя Пърл. Лицето й бе все така мръсно като вчера. — Твоят приятел наистина ли е уловил прасе в тъмното?
— Ако не ми вярваш, попитай го лично вечерта.
Над главата на момиченцето съзря Тракия. Тя седеше сама на земята близо до гробовете на Касуелови. Забеляза я да отрива бузи. Боецът остави опразнената чиния на масата, усмихна се на Пърл и отиде при Тракия, която не реагира на приближаването му, затова приклекна до нея.
— Какво има?
— Нищо — тя поклати глава, скривайки лице зад косата си.
Ейдриън хвърли поглед към пътеката, сетне към селяните. Жените отсервираха, а мъжете събираха инструменти. И двата пола разговаряха шумно.
— Къде е баща ти? Мярнах го по-рано днес.
— Отиде си вкъщи — обяви девойката с подсмърчане.
— Какво ти е казал?
— Нищо ми няма, всичко е наред — тя се изправи, изчисти роклята и избърса очи. — Трябва да помогна с чистенето. Извини ме.
Ейдриън излезе на полето и още веднъж се изправи срещу останките на фермата на Ууд. Покривните греди килнати на една страна, рамката разцепена, сламата разпръсната. Така изглеждат разбитите мечти. Фермата мязаше на прокълната, обитавана от духове, само дето един от тях не си беше вкъщи. Нямаше и следа от дъртия фермер и косата си почиваше изоставена, подпряна на разбитата стена. Ейдриън се възползва от възможността да надникне вътре и разгледа разнебитената мебелировка, счупените шкафове, разкъсаните дрехи и кървавите петна. Сред руините имаше един-единствен стол в средата на стаята, близо до малка дървена люлка.
Терън Ууд се появи от реката няколко мига по-късно, нарамил кобилица с две пълни кофи вода. Никакво колебание не прояви при вида на застаналия сред останките от дома му Ейдриън. Прекрачи право край него. Остави кофите и започна да прелива водата в три големи кани.
— Пак ли си тука? — попита, без да повдига глава. — Тя ми каза, че ви е платила в сребро, за да дойдете. Това ли правите? Възползвате се от простите момичета? Ако си дошъл тук с намерението да изстискаш повече монети от мене, ще да се разочароваш.
— Не съм дошъл тук за пари.
— Нима? Защо тогава? — запита, докато се заемаше с втората кофа. — Ако си тук, за да задигнеш оная сопа или меч, или каквото там лудият сакат мисли, че има в кулата, не трябва ли сега да се опитваш да преплуваш реката?
— Партньорът ми в момента се е заел точно с това.
— А-ха, той е плувецът, значи? А ти какво си, оня, дето изстисква парите от нещастните фермери? Виждал съм такива като тебе — обирджии и измамници: плашите хората, та да ви дадат пари срещу живота си. Е, това няма да проработи този път, приятелю.
— Казах ти, че не съм тук за пари.
Терън хвърли кофата в краката си и се обърна:
— Тогава защо си се домъкнал?
— Напусна погребението рано и се притеснявах, че може да не си чул новините. Цялото село ще прекара нощта зад стените на замъка.
— Благодаря за сведенията — той се обърна и затапи каните. Вдигна отегчен поглед: — Още ли си тука?
— Колко точно си опитен в боя? — попита Ейдриън.
Фермерът го прониза с поглед:
— Какво ти влиза в работата?
— Както сам посочи, дъщеря ти ни плати порядъчно, за да ти помогнем да убиеш чудовището. Моят приятел работи над сдобиването с подходящо оръжие. Аз съм тук, за да се уверя, че знаеш какво да правиш с него, когато то бъде доставено.
Терън Ууд прокара език по зъбите си.
— Каниш се да ме тренираш, тъй ли?
— Нещо подобно.
— Не ми трябват уроци — взе кофите и кобилицата и започна да се отдалечава.
— Нямаш си и понятие от сражение. Някога изобщо държал ли си меч?
Терън подскочи:
— Не, обаче изоравам пет акра дневно. Прехвърлям половин корд дърва до обед. Веднъж оцелях в снежна буря, заварила ме на осем мили от най-близкия подслон. И изгубих цялото си проклето семейство в една нощ! Ти правил ли си нещо подобно?
— Не цялото — напомни му Ейдриън.
— Тези, които имаха значение.
Ейдриън изтегли меча си и пристъпи към Терън, който проследи движението му с безразличие.